Разбиването на камъни в бъбреците или Екстракорпоралната Литотрипсия (ЕКЛТ) e въведена за първи път в медицинската практика от Christian Chaussy през 1980 г. в Мюнхен, където той използва машината Dornier-HM3®. В България това става през 1986 г. в Катедрата по Урология при Медицински Университет – София, в сегашната Александровска Болница, където е инсталирана същата машина. При този литотриптор, пациента се е потапял във вана пълна с вода, позволяваща разпространението на ударната вълна.
Като всяка нова и революционна методика, първите машини за разбиване на камъни (от т.нар. първа генерация) са имали много недостатъци – например при тях е можело да се използва само рентген за позициониране (прицелване) на камъка; невъзможност за разбиване на конкременти в уретера; за провеждане на процедурата се е налагало поставянето на спинална анестезия на пациента.
Литотриптор от първа генерация Dornier HM3®
Невъзможността за прицелване под ехографски контрол, нуждата от анестезия, както и ниската функционалност, водят до непрекъснато техническо усъвършенстване на метода. В резултат двайсет-годишно развитие и разпространение, модерните литотриптори от втора генерация са много по-малки и компактни, много по-евтини, с много по-голяма функционалност и ефективност, с възможност за локализиране на камъка както с рентгенова, така и ултразвукава система за визуализация, подпомогнати от софтуарен продукт, което от своя страна е довело до значително разширяване на индикациите и намаляване на контраиндикациите за ЕКЛТ.
Литотриптор от втора генерация Modulith SLX-F2-T® на фирмата Karl-Storz
Основата на Екстракорпоралната литотрипсия е да се фокусират ударни вълни върху конкремента, който се намира в тялото на пациета, без да предизвикват увреждане на околните тъкани. За разлика от тези от първа генерация, при модерните литортриптори, е възможно “разбиване на камъни” както в бъбрека, така и по цялото протежение на уретера, включитерно и на камъни в пикочния мехур.
Показани за ЕКЛТ са почти всички бъбречни камъни, с размери по-малки от 2,5-3 см., почти всички уретерни, както и голяма част от мехурните, разбира се след преценка на цалостното състояние на пациента и конкретно на пикочо-отделителната система от специалист уролог, защото не бива да се забравя, че въпреки огромния напредък на метода, все пак съсществуват и противопоказания: бременност; нарушен коагулационен статус; активна инфекция; запушване на уретера; анатомични аномалии и др.
Един сеанс на ЕКЛТ продължава средно около 30 минути – приблизително 2,500 – 3000 удара, като се понася добре от пациентите и само в много редки случаи се налага поставянето на “упойка” на по-чувствителни от тях. Често се налага провеждането на допълнителни сеанси в интервал не по-малък от 1 месец, понякога и повече, ако конкремента е с големи размери. При запушващи конкременти, локализирани в уретера или конкремент с особено големи размери, преди извършване на ЕКЛТ е препоръчително фиксиране на уретерен стент тип “Double J”, с цел превенция на запушването на уретера от множеството фрагменти от разбития камък.
Разрушения конкремент се елименира под формата на малки “песачинки”, което може в някои случаи (особено при по големите камъни) да предизвика болки, подобни на бъбречна колика. Възможно е и наличието на кръв в урината 1-2 седмици след процедурата. След всеки сеанс препоръчваме предписването на комбинация от медикаменти, както и увеличен прием на течности, с цел свеждане до минимум на тези неприятни състояния и улесняване елиминацията на фрагментите.
Въвеждането на Екстракорпоралната литотрипсия в рутинната урологична практика през последните 20 години, значително промени урологогичното ежедневие. В момента в България с този модерен метод се лекуват около 70-80% от всички пациенти с бъбречно-каменна болест, а в комбинаця с други методи (най-често ендоскопски), този процент нараства до 90. Благодарение на ЕКЛТ, случаите, при които се налага оперативна интервенция са все по-редки и не надвишават 5-10%.
Надяваме се, че темата поне малко е разяснила същността на този “революционен” за урологията метод.
Очакваме вашите въпроси и коментари!
Автор на статията: Д-р Васил Василев,
e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Рекланмо съобщение
Здравейте Иван Стоянов,
Често се налага повторна литотрипсия и това не бива да ви обезкуражава. Понякога дори се налагат и трета и повече процедури.
Що се отнася до “точността” – теоритично всичко е възможно, въпреки че по врме на манипулацията конкрементите се виждат и такъв с размери 12 мм. е трудно да не бъде уцелен и се съмнявам това де е причината за неуспеха от първия опит. Също така, трябва да имате в предвид, че екстракорпоралната литотрипсия не е “панацея” и някой камъни не могат да бъдат разбити с този метод. Да не говорим, че с ехограф много трудно да се каже дали конкремента е разбит, а във вашия случай мисля че е точно обратното – това е конкремента е увеличил размерите си е показател, че най-вероятно е разбит, а болките, които имате – следствие на елиминиране на фрагментите. Мисля, че ще е най-добре ако се консултирате отново с колегата, който ви е разбивал.
Успех!
Здравейте д-р Василев,
При ехография ми откриха две камъчета в левия бъбрек съответно 4 мм и 5 мм.Какво лечение ще ми препоръчате.
На 75 години съм.