Ендоскопски методи за лечение на уролитиазата

Изключително бързото развитие на техниката и внедряването на нови технологи в медицината доведе да развитието на т.н. ендоскопски (безкръвни) методи за лечение на уролитиазата, които дават възможност за директен достъп до почти всяка част на отделителната система – пикочен мехур, уретер дори и бъбреци, като се използват естествените отвори и пътища на тялото, без да се нарушава целостта им. Те идват на помощ в случаите, когато екстракорпоралната литотрипсия е безсилна и изместиха до голяма степен употребата на класическата хирургия по повод на литиаза от урологичното ежеднежие. Благодарение на тях, урологията се превърна в една от най-високо технологични медицински специалности.

В тази статия, ще опишем най-популярните ендоскопски методи използвани по повод на уролитиаза: ретроградната уретеро-пиелоскопия, фиксиране на уретерални стентове тип “Double J”, уретеро-реноскопията, уретероскопска литотрипсия и литолапаксия.

Ретроградната уретеро-пиелоскопия, е метод при който, цистоскопски се прониква в пикочния мехур, и се вкарва специална тръбичка (уретерен катетър) в уретера, като единия и край се намира в него, а през другия се вкарва рентгеново контрастно вещество, което дава възможност за рентгеново наблюдение на уретера и кухинната система на бъбрека. Наи-честата употреба на този метод е при позициониране на ренгеново негативните уратни конкременти, по време на екстракорпорална литорипсия, които благодарение на контраста стават видими.

Уретералните стентове тип „Double J“ предтставляват тънки “тръбички”, които се фиксират в уретера, като единия им край е в бъбрека, а другия в пикочния мехур, и се оприличават на двойна латинска буква J, от където произлиза и името им. Те се използват, за да осигурят проходимостта на уретера, в случай на запушване от конкремент. Също така, тези стентове много често се поставят преди извършване на екстракорпорална литотрипсия на големи бъбречни конкременти, като предпазна мярка против запушване на уретера при елиминирането на фрагментите. Стентовете са направени от хидрофилни силиконови смеси, които им позволяват да “увличат” урината, и играят роля на уретерни протези.

След елиминиране на уретерното препядствие, стентовете трябва да бъдат извадени от тялото, защото след определен срок ( максимум 6 месеца), по тях започват да се отлагат кристали от урината, което води от една страна на запушване на стента, а от друга представлява предпоставка за развитие на инфекции, тъй като бактериите много по-лесно полепват по тях. В случай, че нуждата от стент е по-продължителна, то той трябва да се подмени с нов.
Съществуват различни по дължина и дебелина стентове, с различна извивка, според конкретните изисквания и цели. Стента се поставя цистоскопски, най-често в условията на анестезия. Обикновено пациентите понасят добре присъствието на тези “тръбички” в тялото им. Понякога имат кръв в урината, тъй като “горния” край “дразни” бъбрека, особено при по-голяма физическа активност. Възможни са и фалшиви позиви за уриниране, които се дължат на дразненето на пикочния мехур от “долния” карай на стента.

Уретрореноскопията (URS) е ендоскопски метод, който позволява директно наблюдение на цялото протежение на уретера и легенчето на бъбрека. Този метод стана възможен, благодарение на техническия успех в миниятюризирането на оптичните системи. За целта се използват специални уреди, наречени уретерореноскопи. Те са снабдени със оптична система за наблюдение и източник на светлина. Уретерореноскопите могат да бъдат твърди (ригидни) и по-модерните -гъвкави (флексибилни).

Върха на флексибилните позволява извиване на 270 градуса, което ни дава възможност да наблюдаваме всяка една част от кухинната система на бъбрека – легенче и чашки.

Най-ванжното преимущество на уретеро-реноскопията е, че от диагностична процедура, тя може безпроблемно да се превърне в лечебна, тъй като освен директно наблюдение на уретерния конкремент,

тя позволява и дирекното му разбиване.
Уретероскопите са снабдени с т.нар. работен канал, през който може да мине специална сонда, с помощта на която конкремента се разбива.

Разработени са различни видове сонди – механични, ултразвукови, лазерни, които провеждат съотвената енергия директно върху камъка и го дезинтегрират. За по голяма сигурност, конкремента трябва да се имобилизираn, като се използват специални “кошнички”, защото има опасност, при разбиването, камъка да се върне в бъбрека, което значително усложнява процедурата. Понякога, когато камъка е с малки рамери, той може да се екстрахира направо с кошничката, но  този подход все повече и повече се тхвърля, тъй като крие големи рискове от разкъсване и травми на уретера.

Литолапаксията е метод, при който, през малък разрез на кожата (около 1 см.), с уред наречен нефроскоп, се достига до бъбрека и се разбиват големи, отливъчни конкременти. Предимството на метода е, че той дава възможност, както за директно разбиване, така и за аспириране на фрагментите. Това е единствения по-малко травматичен метод при големите бъбречни конкременти, преди операцията. За съжаление, той е подходящ само при някои, строго показани случаи, тъй като крие рискове от сериозни усложнения и кръвозагуба.

Разбира се, развитието на едноскопските методи птодължава, и се експериментира с все по-нови и технологични методи, и то не само в областта на уролитиазата, а във всички урологични поддисциплини и сме далеч от мисълта, че сме разкрили целия потенциал на тази методика. Бих казаз, че едноскопията не е дестинация, а едно пътешествие, което не знаем къде ще ни отведе!

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg

Публикувано: 07-12-2009 | Последна промяна: 18-02-2010

Подобни публикации:

• Разбиване на камъни в бъбреците
• Стент "Double-J"
• Нефролитиаза - общи данни
• Видове камъни в бъбреците
• OMNIC TOCAS® (Tamsulosin hydrochloride) в комплексното лечение на уролитиазата

One Response to “Ендоскопски методи за лечение на уролитиазата”

1. Galia казва:

   07/12/2009 в 19:05

   Статиите са обширни и ясни.Написани са на достъпен език за пациента.
   Желая ви успех.