Нефролитиаза – общи данни
Нефролитиазата, наричана още Бъбречнокаменна болест, уролитиаза, бъбречна калкулоза, в различните и форми е едно от най-често срещаните урологични заболявания и въпреки значителното развитие на медицинската техника, бъбречните камъни продължават да заемат важно място в рутинната урологична практика.
Честотата на нефролитиазата варира в различните географски райони и етнически групи, като съществуват т. нар. ендемични области, където тя е особено висока. Към тях се отнася Балканския полуостров и в частност България.
Нефролитиазата е мултифакторно заболяване и причината за образуване на бъбречните камъни все още не е напълно изяснена. В основата си тя е резултат на кристализиране на минерални соли и киселини, чиято концентрация е силно повишена в урината. Процеса е същия, който наблюдаваме, когато разтворим сол във вода – след преминаване на определена концентрация, солта започва да кристализира.
Конкременти се откриват по протежение на целия уринарен тракт: в бъбреците, в уретерите, в пикочния мехур, в уретрата. Според локализацията им ги разделяме на:
- Бъбречни конкременти – могат да са с различни размери и състав – от 2-3 мм. до огромни размери, изпълващи изцяло кухинната система на бърека – т. нар. отливъчни конкременти. Могат да са разположени в бъбречните чашки, в бъбречното легенче, единични или множествени. Важно е да се знае, че много често бъбречните конкременти не дават почти никакви симптоми, или ако ги има те са много слаби, и често са неглижирани от пациентите и в момента на диагностицирането им те са със значителни размери, тъй като един път образуван, конкремента обикновенно има тенденция да нараства, а не обратното. За съжаление все още често чуваме обяснения от пациенти “Ами аз знам от 3-4 години, че имам камък в бъбрека, но понеже не ме боли и до сега не съм ходил на лекар”! Тежест, болки в хълбока (лумбалната област), кръв в урината (хематурия), най-често са следствие на конкремент.
- Уретерни конкременти - в някои случаи, конкремент образуван в бъбрека, мигрира по хода на урината в уретера („тръбичката“, която свързва бъбрека с пикочния мехур), и запушвайки го да предизвикат много силна болка, позната като Бъбречна Колика. Много често тези конкременти се елминират спонтанно, но понякога се налага извършване на Екстракорпорална литотрипсия, в комбинация с медикаментозна терапия, за да се подпомогне изхвърлянето им. Понякога се налага прилагането и на по-сложни методи – ендоскопски – например фиксиране на “Double J”-стент, за да се осигури нармалното функциониране на запушения бъбрек и др. Тук също, много често, след преминаване на бъбречната криза, пациентите неглижират ситуацията, тъй като болката отминава, но конкремента все още запушва уретера, и когато това състояние остане дълго време има реална опастност бъбрека да загуби функцията си!
- Конкременти в пикочния мехур – съществува и конкременти в пикочния мехур, но те най-често се дължат на застой на урината в него – т. нар. остатъчна урина, която е следствие на затреднено изпразване на мехура. Най-честата причина за това е аденома на простатната жлеза, стриктури на уретрата и др., на които ще се спрем в други стотии в сайта.
За диагностицирането на конкрементите в рутинната практика се използват:
1. Рентгенография на Бъбреци, Уретери и Мехур (БУМ) – при нея се откриват всички видове конкременти с изключение на УРАТНИТЕ, тъй като те са рентгеново негативни и не се откриват на обикновена рентгенова снимка. За съжаление, сам по себе си този метод не е достатъчен за качествена преценка, тъй като не дава информация за състоянието на бъбрека. Както често се изразяване, не можем да съдим за състоянието на бъбрека по неговия къмък.
2. Ултразвуково изследване (Ехография) – с него се откриват всички конкременти, включително и уратните. Също така дава и много добра информация за бъбрека – какво е състоянието на паренхима, има ли запушване (хидронефроза) и др. За съжаление с този метод можем да “видим” само бъбрека и началната част на уретера. Почти цялата му останала дължина остава скрита.
В комбинация, двата метода са достатъчни за диагностициране и оценка на приблизително 90 % от случаите с литиаза, но и двата метода не дават информация за функцията на бъбреците.
3. Венозна Урография (ВУГ) – това е един от малкото диагностични методи, които дават информация едновременно за структурата, така и за функцията на даден орган. По същество, при венозната урография на пациента се инжектира рентгеново контрастно вещество (най-често на йодна основа), което се извлича от кръвта и отделя от бъбреците. След инжектирането му, се правят поредица от рентгенови снимки на 5-та, 10-та, 30-та и т.н. минути, на които се следи степента на отделяне на контраста от бъбрека. При по-късните снимки се изобразява много ясно както бъбречното легенче така и уретера, дори и пикочния мехур и дава възможност за откриване на конкременти, стеснения или анатомични аномалии на отделителната система.
4. Компютърна Аксиална Томография (КАТ или Скенер) – В същността си, скенера представлява едни много по-сложен и усъвършенстван рентгенов апарат, който прави серия от снимки на определената област, които в последствие се обработват с помощта на софтуеар (компютър), който дава изключително ясен и детайлен образ, както на цялата пикочоотделителна система, така и на съседните органи. По отношени на уролитиазата, скенера не е изследване на първи избор, тъй като при него има сериозно рентгеново натоварване! Изискването му е оправдано при “по – заплетените” случай, когато предишните 3 метода не могат да дадат отговор на всички въпроси по диагнозата.
5. Ендоскопски методи – при тях, чрез специална апаратура, се достига до уретера, дори и до бъбрека, като се използват естествените отвори и пътища на тялото, като много лесно от диагностични те могат да станат и лечебни – например разбиване на конкремент в уретера чрез лазер. Разбира се, тези иследвания се налагат рядко, тъй като те изискват анестезия, болничен престой и крият известни рискове.
Като заключение ще направим малко резюме на статията, на което може да се гледа и като съвети към пациентите:
Уролитиазата е често срещано заболяване, особено в България, което в не малка степен се неглижира от пациентите, поради липса на силно изразени симптоми. Съществуват различни видове камъни, както по състав тава и по локализация, едностранно или двустранно! Най-честата му клинична изява е бъбречната колика и/или тъпи болки, тежест в лумбалната област, епизоди на кръв в урината. Съществуват различни вариaнти на лечениe, като най-подходящия ще препоръча лекар-Уролог, след обстоен преглед и преценка на състоянието на конкретния пациент!
От страх да не ви отегчим, тук спираме статията с уговорката, че тя представлява едно бегло докосване до темата, което по никакъв начин не може да замести един истински преглед.
С удоволствие очакваме и ще отговорим на всикчи Ваши допълнителни въпроси!
e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Подобни публикации:
- Видове камъни в бъбреците
- Разбиване на камъни в бъбреците
- Ендоскопски методи за лечение на уролитиазата
- OMNIC TOCAS® (Tamsulosin hydrochloride) в комплексното лечение на уролитиазата
- Ретроперитонеоскопска уретеролитотомия при конкремети в горния уринарен тракт - начален опит
По какъв начин може да бъде отстранен отливъчен конкремент в бъбрека който е запълнил цялата кухина?
По принцин, „отстраняването“ на подобен конкремент, винаги е много сложна задача! Най-често се налага операция. Пациентите рядко успяват да се „разминат“ с някои по-малко инвазивен метод, като литолапаксия, или ЕКЛТ, тъй като дори и с по-модерните методи, е много трудно и рисковано отстраняването на всички парчета
При всички положения, преди да се предприеме каквато и да била манипулация, се налага щателно преценяване както на засегнатия, така и на здравия бъбрек и добре да се разгледат както показанията, така и противопоказанията на всеки метод, защото почти виначи при лечението на тези конкременти се получават сериозни усложнение.
Бихте ли ми описали по-подробно какво представлява литопаксия или ЕКЛТ?
Благодаря Ви!
За ЕКЛТ или ЕкстраКорпорална ЛитоТрипсия, има цяла статия: http://www.urology.bg/разбиване-на-камъни-в-бъбреците/.
Литолапаксията е метод, при който през малък отвор на кожата се прониква в тялото и съответно в бъбрека със специален уред, снабден с оптична систама и камъка се разбива на място, под визуален контрол. Предимството на метода е, че едновременно с разбиването, той дава възможност да се изсмучат парчетата от дезинтегрирания конкремент. Проблема, е че и той има своите лимити, а в България има само един Уролог, който има известен опит с него!