Варикоцеле

То засяга около 15% от мъжете в общото население. Интерeсно е да споменем, че при мъжете с безплодиe, варикоцеле се открива в около 40% от случаите.

Най-честата причина за разширение на тестикуларните вени е недостатъчност на клапния апарат на тези вени.

Нормален венозен клапен апарат - клапите разположени във вените пречат на кръвта да се връща обратно към тестиса.

Нарушен клапен апарат - кръват се стича безпрепядствено обратно в тестиса

Варикоцелето може да бъде двустранно или едностранно, като почти винаги е в ляво (при 90% от случайте), защото лявата тестикуларна вена се влива в бъбречната вена под прав ъгъл и е подложена на по-високо налягане от дясната вена. В резултат на това, от лявата страна по-вероятно е да се образува варикоцеле.

Какво всъщност уврежда варикоцелето?

Основната функция на тестисикуларния венозен кръвоток, които като маншон обвива артериите на тестиса е да охлажда артериалната кръв, която достига негоа. Варикоцелето и забавения венозон кръвоток, въздейства неблагоприятно върху този процес, в резултат на което се повишава скроталната температура, с последващо неблагоприятно въздействие върху сперматогенезата.

Оплаквания

По-голямата част от случаите на варикоцеле са асимптоматични – т.е. много мъже дори не подозират, че го имат, въпреки че голямото варикоцеле почти винаги причинява тежест в скроталната област или болка, особено след по-продължително стоене в изправено положение или активно спортуване.
При палпация варикоцелето се усеща като маса от разширени вени разположени над тестиса (усещането се описва като „торба с червеи”), които изчезват в легнало положение. Задължително се изследва за наличие на атрофия на тестиса.

Образни изследвания

• Скротална доплер ехография – дава възможност да проследим скоростта на венозния кръвоток на тестиса.
• Анализ на спермата: варикоцелето е свързано с намален или липсващ брой на сперматозоидите, намаляване на подвижността на сперматозоидите, и отклонения в морфологията, самостоятелно или в комбинация (олигоастенотератоспермия), за това се приема като една от най-честите причини за мъжкия инфертилитет.

Лечение

Лечение на варикоцелето се налага само в случай на инфертилитет и/или при наличие на болка, която притеснява пациента.

Хирургичното лечение се състои в лигиране (прекъсване) на тестикуларните вени, след което венозния кръвоток се отклонява по незасегнатите съдове. В зависимост от достъпа, вените могат да се лигират на по-ниско или на по-виско ниво:
• Ингвинална достъп.
• Субингвинален достъп
• Лапароскопски метод: вените се лигират ретроперитонеално.

През последните години, все по-често започна да се практикува, емболизация (запушване) на тестикуларната вена, вместо да се лигира. По този се постига същия резултат, като при класиеката оторена хирургия. При емболизацията, тънка тръбичка се вкарва в бедрената вена и се достига до тестикуларната вена, коато се запушва отвътре. Предимството на метода е, че няма разрез на кожата, по-малко следоперативни болки и по-бързо възстановаване.

Емболизация - с тънък катетър се влиза през дясната бедрена артерия и се достига до лявата тестикуларна вена

Емболизация - целта е да се запуши тестикуларната вена

Резултатите от лечението при двата метода са съпоставими (1-4)

-95% успеваемост;
-70% от мъжете имат подобрение на параметрите на спермата.

Усложнения след операция по повод варикоцеле

Като при всяка друга оперативна интервенция и при лечението на варикоцелето са възможни усложнения, но те са редки:
-Рецидив на варикоцелето
-Образуване на хидроцеле
-Атрофия на тестиса

Библиография

Очакваме Вашите допълнителни въпроси.

Статията е предоставена от   Д-р Димитър Орманов и „Анрология“

e-mail : info@andrology-bg.org