Най-честите доброкачествени туморни формации на бъбрека са кистите. Те представляват хетерогенна група от заболявания, които имат една обща характеристика – наличие на кухина или кухини в бъбрека, ограничени от епител и изпълнени с течно съдържимо. Кистите могат да бъдат единични (солитарни) или множествени, вродени или придобити, при деца или възрастни, поликистоза, мултикистоза и др.

В тази публикация ще опишем единичните (солитарни) кисти на бъбрека, които са най-честите и „най-безобидните” от всички кистични заболявания. Честотата им варира от 0.1 до 4 % при децата и достига над 30 % при възрастните над 70 години. Те представляват течна, окръглена или овална колекция, обвита от тънка капсула, като размерите им варират от 2-3 до 8-10 см. и по-големи. Все още е неизвестен точният механизъм на възникване на кистите, като се смята, че се дължи на нарушение в оттичането на група от каналчетата на бъбрека. Съдържимото на кистите е бистра, жълтеникава течност, чийто състав наподобява първична урина. Често кистите се откриват случайно при някакво образно изследване направено по друг повод (най-често ехография) и обикновено не предизвикват никакви симптоми. „Простите” кисти са доброкачествени и обикновено налагат единствено периодично проследяване (веднъж годишно), за да се определи дали нарастват или не.

Проблема при тях е, че често те постепенно нарастват и когато достигнат по-големи размери (обикновено над 10 см), могат да се появят оплаквания, които са разнообразни – тъпи болки или тежест в областта на подребрието или кръста. Понякога кистата може да се инфектира, тогава болката в подребрието и в областта на бъбрека се усилва, температурата се покачва, може да се появи кръв в урината. При достигане на големи размери, кистата може да „притисне” и да доведе до атрофия на бъбречния паренхим, да доведе до нарушения в кръвоснабдяването на бъбрека, което от своя страна води до артериална хипертония. Лечение се налага единствено при големите кисти на бъбрека, които предизвикват дискомфорт, болка или други нарушения на бъбрека – то включва тяхното дрениране (пункция) или друга хирургична намеса. Най-често използваният метод за дрениране на кистите е тяхното пунктиране и аспириране през кожата, под ехографски контрол, като често се случва да се „източат” 200-300 и повече мл. При рецидивиращи кисти и такива, които не са подходящи (удобни) за пунктиране, може да се прибегне до оперативна интервенция, при която кистата се „изрязва”.

Друг доброкачествен тумор на бъбрека е ангиомиолипомът, който е съставен от анормални кръвоносни съдове, мускулни и мастни клетки (от където произлиза и името му – angio – кръвоносен съд, myo- мускул, lipo – мазнина) и обикновено се диагностицира чрез скенер, на който личи мастната тъкан в туморът. Най-често ангиомиолипомът не налага лечение, освен периодично наблюдение за установяване на неговата прогресия, ако има такава. При достигане на големи размери, тогава вече ангиомиолипомът може да стане по уязвим на травми и наранявания, което да доведе до вътрешен кръвоизлив. По тази причина, въпреки че това е доброкачествен тумор, при достигане на големи размери, може да се наложи хирургическа интервенция за премахването му или ангиографска манипулация, при която изкуствено се запушват (емболизация) хранещите го съдове.

Онкоцитомът е друг рядък доброкачествен тумор на бъбрека. За съжаление, чрез рутинните образни методи, той не може със сигурност да се различи от карциномът на бъбрека и по тази причина най-често се прибягва до оперативно лечение и диагнозата се поставя интраоперативно и/или хистологично.

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София