Hа 9 април (петък) от 10 до 14 ч. специалистите, включително и Уролози от Aлександровска болница ще преглеждат безплатно пациенти от София и страната. За прегледите не е необходимо направление от личeн лекар, а само актуална медицинска документация (ако има в наличност), свързана с историята на заболяването – изследвания (рентгенови и клинични) и епикризи.

С цел оптимална организация, безплатните консултативни прегледи ще се извършват само по предварително записване в консултативните кабинети на съответните клиники т.е. в ДКЦ (поликлиниката) на александровска болница.
Кампанията на болницата се провежда традиционно за девета поредна година. под надслов „здравето е отговорност“ и се организира по повод 7 април – международния ден на здравето.

Урология – тел. 02/9230 202

За допълнителна информация натиснете ТУК

В случай на непоносимост на стента и/или новопоявили се усложнения (болка, силно кървене, температура, болезнени позиви за уриниране и др.), Ви съветваме да се свържете с лекуващия Ви лекар.

Автор: Д-р Васил Василев

Литотриптор от първа генерация Dornier HM3®

Невъзможността за прицелване под ехографски контрол, нуждата от анестезия, както и ниската функционалност, водят до непрекъснато техническо усъвършенстване на метода. В резултат двайсет-годишно развитие и разпространение, модерните литотриптори от втора генерация са много по-малки и компактни, много по-евтини, с много по-голяма функционалност и ефективност, с възможност за локализиране на камъка както с рентгенова, така и ултразвукава система за визуализация, подпомогнати от софтуарен продукт, което от своя страна е довело до значително разширяване на индикациите и намаляване на контраиндикациите за ЕКЛТ.

Литотриптор от втора генерация Modulith SLX-F2-T® на фирмата Karl-Storz

Основата на Екстракорпоралната литотрипсия е да се фокусират ударни вълни върху конкремента, който се намира в тялото на пациета, без да предизвикват увреждане на околните тъкани. За разлика от тези от първа генерация, при модерните литортриптори, е възможно „разбиване на камъни“ както в бъбрека, така и по цялото протежение на уретера, включитерно и на камъни в пикочния мехур.
Показани за ЕКЛТ са почти всички бъбречни камъни, с размери по-малки от 2,5-3 см., почти всички уретерни, както и голяма част от мехурните, разбира се след преценка на цалостното състояние на пациента и конкретно на пикочо-отделителната система от уролог, защото не бива да се забравя, че въпреки огромния напредък на метода, все пак съсществуват и противопоказания: Бременност, Нарушен Коагулационен статус, Инфекция, Запушване на уретера, Анатомични аномалии и др.

Един сеанс на ЕКЛТ продължава средно около 30 минути – приблизително 2,500 – 3000 удара, като се понася добре от пациентите и само в много редки случаи се налага поставянето на „упойка“ на по-чувствителни от тях. Често се налага провеждането на допълнителни сеанси в интервал не по-малък от 1 месец, понякога и повече, ако конкремента е с големи размери. При запушващи конкременти, локализирани в уретера, или конкремент с особено големи размери, преди извършване на ЕКЛТ е препоръчително фиксиране на уретерен стент тип „Double J“, с цел превенция на запушването на уретера от множеството фрагменти.
Разрушения конкремент се елименира като малки „песачинки“, което може в някои случаи (особено при по големите конкременти) да предизвика болки, подобни на бъбречна колика. Възможно е и наличието на кръв в урината 1-2 седмици след процедурата! След всеки сеанс препоръчваме предписването на комбинация от медикаменти, както и увеличен прием на течности, с цел свеждане до минимум на тези неприятни състояния и улесняване елиминацията на фрагментите.

Въвеждането на Екстракорпоралната литотрипсия в рутинната урологична практика през последните 20 години, значително промени урологогичното ежедневие. В момента в България, с този модерен метод се лекуват около 70-80% от всички пациенти с бъбречно-каменна болест, а в комбинаця с други методи (най-често ендоскопски), този процент нараства до 90. Благодарение на ЕКЛТ, случаите, при които се налага оперативна интервенция са все по-редки и не надвишават 5-10%.

Надяваме се, че темата поне малко е разяснила същността на този „революционен“ за урологията метод.

Очакваме вашите въпроси и коментари!

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg

Калциева литиаза

Copyright © www.herringlab.com

Най-често срещаната форма ( около 80 %), калциевата литиаза е характерна за всички възрасти, включително и за младите хора. Клациево-оксалатните (моно- или дихидрат) конкременти са рентгеново позитивни, сиви или чирни на цвят, назъбени и се формират при различно Рh на урината – както алкално, така и кисело Ph.
Най-честите причини за образуването им са дехидратацията, повишен прием на Витамин Д, някои болести (хиперпаратиреоидизъм), медикаменти, хранителен режим богат на оксалати, нередовно приемане и на малки количества течности, продължително изпотяване, наследственост.

Уратна литиаза

Copyright © www.herringlab.com

Това са конкрементите съставени от пикочна киселина и представляват 5-10% от всички случаи. Характерното за тях е, че те са рентгеново негативни, което налага допълнителни процедури за визуализирането и лечението им.
Образуването на тези конкременти се дължи на състояния водещи до прекомерно излъчване на пикочна киселина в урината (хиперурикозурия), като увеличен хранителен внос на пурини, белтъци, алкохол; Подагра; цитостатично и/или лъчелечение, водещи до повишен клетъчен разпад. Хиперурикозорията не само благоприятства образуването на пикочно-киселинни конкременти, но и съдейства за агрегацията на кристали от калциев оксалат. В този случай конкрементите са смесени.

Магнезиево-амониев фосфат ( Струвитни)

Copyright © www.herringlab.com

Тези конкременти представляват 10-15% от случаите. Образуването им най-често се дължи на хронични или често повтарящи се бактериални бъбречни инфекции, които водят до алкализиране на урината и покачване на концентрацията на амониевите йони. Бактериите допълнително служат като органично ядро, върху което се отлагат кристали и конкремента нараства. Противоположно на другите видове бъбречни „камъни“, те са по-често срещани при жените отколкото при мъжете.
Характерното за тези конкременти, е че те имат тенденция да запълват бъбречните кухини и образуване на т.н. отливъчни или коралиформени конкременти, който най-често са безсимптомни и водят до прогресивното разрушаване на бъбречния паренхим.

Цистинови конкременти

Copyright © www.herringlab.com

Цистеинурията е наследствено заболяване, при което е налице дефект в механизъма на реабсорбцията на амино-киселините Цистин, Орнитин, Лизин и Аргинин в бъбречните туболи, което от своя страна води до повишаване на тяхната концентрация в урината и благоприятства образуването на Цистиновите „камъни“.
Разбира се, съществуват и други видове конкременти, но те са значително по-редки от описаните по-горе (1-2%), както и различни комбинации между изграждащите ги вещества. Целта на тази статия е да ви запознаем с най-важните от тях, без да изпадаме в излишни подробности.

Очакваме Вашите въпроси и коментари и с удоволствие ще предоставим допълнителна информация на всеки желаещ.

e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg

Нефролитиазата е мултифакторно заболяване и причината за образуване на бъбречните камъни все още не е напълно изяснена. В основата си тя е резултат на кристализиране на минерални соли и киселини, чиято концентрация е силно повишена в урината. Процеса е същия, който наблюдаваме, когато разтворим сол във вода – след преминаване на определена концентрация, солта започва да кристализира.
Конкременти се откриват по протежение на целия уринарен тракт: в бъбреците, в уретерите, в пикочния мехур, в уретрата. Според локализацията им ги разделяме на:

- Бъбречни конкременти – могат да са с различни размери и състав – от 2-3 мм. до огромни размери, изпълващи изцяло кухинната система на бърека – т. нар. отливъчни конкременти. Могат да са разположени в бъбречните чашки, в бъбречното легенче, единични или множествени. Важно е да се знае, че много често бъбречните конкременти не дават почти никакви симптоми, или ако ги има те са много слаби, и често са неглижирани от пациентите и в момента на диагностицирането им те са със значителни размери, тъй като един път образуван, конкремента обикновенно има тенденция да нараства, а не обратното. За съжаление все още често чуваме обяснения от пациенти “Ами аз знам от 3-4 години, че имам камък в бъбрека, но понеже не ме боли и до сега не съм ходил на лекар”! Тежест, болки в хълбока (лумбалната област), кръв в урината (хематурия), най-често са следствие на конкремент.
- Уретерни конкременти - в някои случаи, конкремент образуван в бъбрека, мигрира по хода на урината в уретера („тръбичката“, която свързва бъбрека с пикочния мехур), и запушвайки го да предизвикат много силна болка, позната като Бъбречна Колика.  Много често тези конкременти се елминират спонтанно, но понякога се налага извършване на Екстракорпорална литотрипсия, в комбинация с медикаментозна терапия, за да се подпомогне изхвърлянето им.  Понякога се налага прилагането и на по-сложни методи – ендоскопски – например фиксиране на “Double J”-стент, за да се осигури нармалното функциониране на запушения бъбрек и др. Тук също, много често, след преминаване на бъбречната криза, пациентите неглижират ситуацията, тъй като болката отминава, но конкремента все още запушва уретера, и когато това състояние остане дълго време има реална опастност бъбрека да загуби функцията си!
- Конкременти в пикочния мехур – съществува и конкременти в пикочния мехур, но те най-често се дължат на застой на урината в него – т. нар. остатъчна урина, която е следствие на затреднено изпразване на мехура. Най-честата причина за това е аденома на простатната жлеза, стриктури на уретрата и др., на които ще се спрем в други стотии в сайта.

За диагностицирането на конкрементите в рутинната практика се използват:

1. Рентгенография на Бъбреци, Уретери и Мехур (БУМ) – при нея се откриват всички видове конкременти с изключение на УРАТНИТЕ, тъй като те са рентгеново негативни и не се откриват на обикновена рентгенова снимка. За съжаление, сам по себе си този метод не е достатъчен за качествена преценка, тъй като не дава информация за състоянието на бъбрека. Както често се изразяване, не можем да съдим за състоянието на бъбрека по неговия къмък.

2. Ултразвуково изследване (Ехография) – с него се откриват всички конкременти, включително и уратните. Също така дава и много добра информация за бъбрека – какво е състоянието на паренхима, има ли запушване (хидронефроза) и др. За съжаление с този метод можем да “видим” само бъбрека и началната част на уретера. Почти цялата му останала дължина остава скрита.

В комбинация, двата метода са достатъчни за диагностициране и оценка на приблизително 90 % от случаите с литиаза, но и двата метода не дават информация за функцията на бъбреците.

3. Венозна Урография (ВУГ) – това е един от малкото диагностични методи, които дават информация едновременно за структурата, така и за функцията на даден орган. По същество, при венозната урография на пациента се инжектира рентгеново контрастно вещество (най-често на йодна основа), което се извлича от кръвта и отделя от бъбреците. След инжектирането му,  се правят поредица от рентгенови снимки на 5-та, 10-та, 30-та и т.н. минути, на които се следи степента на отделяне на контраста от бъбрека. При по-късните снимки се изобразява много ясно както бъбречното легенче така и уретера, дори и пикочния мехур и дава възможност за откриване на конкременти, стеснения или анатомични аномалии на отделителната система.

4. Компютърна Аксиална Томография (КАТ или Скенер) – В същността си, скенера представлява едни много по-сложен и усъвършенстван рентгенов апарат, който прави серия от снимки на определената област, които в последствие се обработват с помощта на софтуеар (компютър), който дава изключително ясен и детайлен образ, както на цялата пикочоотделителна система, така и на съседните органи. По отношени на уролитиазата, скенера не е изследване на първи избор, тъй като при него има сериозно рентгеново натоварване! Изискването му е оправдано при “по – заплетените” случай, когато предишните 3 метода не могат да дадат отговор на всички въпроси по диагнозата.

5. Ендоскопски методи – при тях, чрез специална апаратура, се достига до уретера, дори и до бъбрека, като се използват естествените отвори  и пътища на тялото, като много лесно от диагностични те могат да станат и лечебни – например разбиване на конкремент в уретера чрез лазер. Разбира се, тези иследвания се налагат рядко, тъй като те изискват анестезия, болничен престой и крият известни рискове.

Като заключение ще направим малко резюме на статията, на което може да се гледа и като съвети към пациентите:
Уролитиазата е често срещано заболяване, особено в България, което в не малка степен се неглижира от пациентите, поради липса на силно изразени симптоми. Съществуват различни видове камъни, както по състав тава и по локализация, едностранно или двустранно! Най-честата му клинична изява е бъбречната колика и/или тъпи болки, тежест в лумбалната област, епизоди на кръв в урината. Съществуват различни вариaнти на лечениe, като най-подходящия ще препоръча лекар-Уролог, след обстоен преглед и преценка на състоянието на конкретния пациент!

От страх да не ви отегчим, тук спираме статията с уговорката, че тя представлява едно бегло докосване до темата, което по никакъв начин не може да замести един истински преглед.

С удоволствие очакваме и ще отговорим на всикчи Ваши допълнителни въпроси!

e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg