Кликнете върху картата, за да увеличите.

Като любопитен факт ще споменем, че едни от „най-надарените“ мъже са в Демократична Република Конго, където средната дължина на пениса е 18 см., докато в Тайланд са само 10 см. Интерсно е да отбележим, че в България средната дължина на пениса в ерекция е около 15 см.

За всеки, който е важно да знае и сравни дължината на своя пенис Ви преставяме как се мери дължината му.

За по-точно измерване, линийката би трябвало да се опре до пубисната кост. Така се измерва цялата дължина на пениса (включително и корена му). Разбира се, при по-пълните мъже с по-силно изразена мастна тъкан в пубисната област, корена на пениса може да бъде погребан в нея и в тези случаи „реалната“ дължина на пениса се различава от „ефективната“.

Тук е мястото да споменем, че понякога безсмислената „борба“ за милиметър или сантиметър в повече, може да доведе до сериозни, тежки и необратими последствия. А в действителност за повечето жените най-важното не е дължината и дебелината на пениса и те много рядко се интересуват от цифри и данни.

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София

Библиография и източници

Френулумът

Когато гемчето е по-късо от нормалното, заголването на главата по време на ерекция може да бъде затруднено и кожата на пениса не може да се „опъне докрай”, като понякога дори предизвиква изкривяване на пениса „надолу”.

Обикновено младежите не подозират за съществуването на проблема си.  Най-често, оплакванията от късото гемче започват да се проявяват по време на първите сексуални контакти, тъй като тогава, при проникване във вагината напрежението върху гемчето е много по-голямо отколкото при ерекция или мастурбация, които младежите са практикували до момента. В тези случаи, по време на акта, мъжете изпитват дискомфорт, теглене, болка, като при по-тежките случаи може да се стигне до страх от акта и липса на сексуално желание.
Хронично дразнене и теглене на френулума, води до образуване на микротравми и ранички на гемчето, които зарастват с образувне на непълноценна цикатрициална тъкан и постепенно проблема се задълбочава. Въпросните микротравми представляват „входна врата” и увеличават риска от бактериални инфекции – баланопостит, както и от от инфекции предавани по кръвен път като HIV, Хепатит В и С, кондиломи и др.
Понякога, при по-енергично проникване или практикуване на нестандартен секс може да се стигне до „скъсване”. Това скъсване е свързано с относително силна болка и може да бъде съпроводено дори от кървене. Обикновено, при притискане за 2-3 минути, кървенето спира. По-нататъчното лечение се определя от подвижносттта на препуциума след зарастване на руптурата.
Понякога случаите на „граничен френулум” могат да бъдат причина за преждевременна еякулация, тъй като при всяко проникване гемчето, което е особено чувствително и инервирано се стимулира много по-силно от нормалното.

Лечението на късото гемче е оперативо и се определя след консултация с уролог – цели се увеличаване дължината на френулума, като  за целтасъществуват различни техники и пластики.
Обикновено, прерязването на френулума е достатъчно – т.нар френулотомия.

Манипулацията се извършва с локална анестезия, в амбулаторни условия и се понася отлично от пациентите, които напускат клиниката веднага след нея. Поради риск от компрометиране на операцията (скъсване на шевовете, кървене и др.) се препоръчва въздържание от сексуални контакти за около 20 дни – времето, за което дефекта зараства. Препоръчва се също, първите контакти след операцията да бъдат с презерватив, тъй като той намалява триенето и опъването на гемчето.

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София

При голям процент от мъжете заболяването може да протече безсимптомно (в този случай те се явяват само преносители) или да се прояви като възпаление на уретрата (уретрит). При жените инфекцията обикновено дава симптоми на вагинит (възпаление на влагалището) с лошо-миришеща сиво-жълтеникава секреция, като много рядко се случва да няма клинична изява.

Причинител

Причинителят на трихомониазата е  паразит: Trichomonas vaginalis – едноклетъчен, подвижен протозой с микроскопични размери (средно 10-20 µм) и невидим с просто око. Паразитът се размножава чрез делене на 8-12 часа. Характерна особеност на трихомоните е способността им да фагоцитират (поглъщат) други микроорганизми (бактерии) като по този начин се превръщат в резервоар на патогенни причинители на други инфекции, вкл. и сексуално предавани, като например гонококция (т. нар. Трипер). Това обяснява честото наличие на съпътстващи инфекции при трихомоназата.

Начин на заразяване

Трихомониазата се предава главно по полов път. Човек се заразява при пряк контакт с инфектиран партнъор, най-често хетеросексуален, като инфекцията се предава от пениса към влагалището и обратно, както и при взаимна мастурбация, контакт вулва с вулва, а също и при размяна на секс играчки. Жените се заразяват при контакт с инфектиран мъж или жена, докато при мъжете заразяването става най-често при контакт с инфектирана жена. При жените съществува малка възможност от заразяване по битов път (чрез ползване на общи кърпи, вани, дамски душове).

Предразполагащи фактори

Предразполагащи фактори за заразяване с Trichomonas vaginalis при жените са някои хормонални промени, като повишено ниво на естрогените, което при нормални условия се наблюдава в периода след менструация, също така по време на бременност или при лечение с естрогени. Друг фактор е наличието на съпътстваща бактериална флора, която води до промяна в pH на женското влагалище от кисело към алкално и съответно намалява защитните му функции спрямо трихомоните.

Инкубационен период

Инкубационният период (времето от контакта с инфектиран партнъор до проявата на първите симптоми) не винаги може да се определи с точност, тъй като при някои хора (особено при мъжете) може да няма никакви прояви на заболяване за дълъг период от време (т.нар. асимптомни носители). Средно инкубационният период е около 7 дена (между 4 и 28 дена при жените и между 10 и 30 дена при мъжете).

Симтоми

При жените:
При жените се засягат влагалището, шийката на матката и уретрата, като най-честата проява е със засягане на влагалището (т.нар. трихомоназен вагинит). Симтомите му са:
- засилена влагалищна секреция;
- секретът е пенест със жълто-сиво-зеленикав цвят и лоша миризма;
- сърбеж във влагалището;
- вагинален дискомфорт;
- болка във влагалището при полов контакт (диспареуния);
- кървене по време или след полов акт;
При засягане на шийката на матката се оформят характерни ранички и малки кръвоизливи по влагалищната част на шийката (т.нар. “Strawberry cervix” или “ягодова шийка”), които са видими при преглед със спекулум от гинеколог или дермато-венеролог и са важен ориентир за лекарите за поставянето на диагнозата трихомоназа.
При засягане на уретрата са възможни прояви като парене и болка при уриниране.

В 10-20 % от инфектираните жени заразяването с Trichomonas vaginalis протича безсимтомно, т.е. те нямат оплаквания и инфекцията се открива случайно при профилактично изследване.

При мъжете:
При мъжете се засягат уретрата, а при дългогодишно носителство и когато не е провеждано лечение, инфекцията може да засегне и простата и епидидима (малка жлеза, разпложена в тестикуларната торбичка, точно над тестиса, която участва в образуването на спермата).

Болшинството от инфектираните мъже нямат симтоми или те са слабо изразени. Това благоприятства разпространението на инфекцията между пратнъорите.
При малка част от мъжете (около 5%) заболяването протича бурно като остър уретрит с белезникаво-жълтеникав секрет от канала, парене и болка при уриниране.

При друга част от мъжете симтомите са оскъдни и се проявяват като:
- Секрет от уретрата под формата на сутрешна капка със жълтеникаво-белезникав или прозрачен вид;
- Сърбеж в канала;
- Зачервяване на отвора на канала;

Усложнения

При нелекуване на трихомоназната инфекция могат да настъпят следните усложнения:
При жените може да са засегнат други жлези разположени в долната част на урогениталния тракт: жлези на Скене и Бартолиновите жлези, като симптомите най-често са болка за засегнатото място.
Рядко може да се засегнат маточните тръби, което да доведе до салпингит или тазова възпалителна болест, която може да завърши със стерилитет.
Trichomonas vaginalis води до развитието на промени в епитела на шийката на матката, които се наблюдават и при рак на шийката на матката.
При бременни жени трихомонадната инфекция може да доведе до преждевременно раждане на недоносен плод.
При инфекция с трихомони, както вече споменахме, може да се образуват ранички във влагалището и върху шийката на матката, което улеснява заразяване с вируса на СПИН- HIV.
При мъжете могат да настъпят следните усложнения:
- Засягане на простатата – простатит: Това е най-честото усложнение при мъжете.
- Засягане на жлезите на Литре, Куперовите жлези, епидидима, тестисите;
- В някои случаи може да се засегне главичката на члена и препуциума и да се оформят малки язвички;

Поставяне на диагнозата

Диагнозата се поставя от лекар специалист дермато-венеролог, уролог или гинеколог след преглед и извършване на необходимите изследвания.
Изследват се влагалищен секрет и урина при жените, като по-показателното изследване е това на влагалищния секрет. В урината при жените трихомоните се откриват сравнително рядко.
При мъжете се изследват урина, уретрален секрет, сперма, простатен експримат (секрет от простатата).

Извършват се следните типове изследвания:

1) Изследване под микроскоп: Трихомоните са невидими за невъоръженото око, затова откриването им е възможно след използване на съответната увеличителна техника.
При изследване под микроскоп препаратите могат да се оцветят или да се гледат направо без предварително оцветяване (по-често използван метод).
На препарата се виждат самите трихомони с характерната им форма, а също и увеличен брой левкоцити. Предимствата на този метод са, че е бърз и позволява диагностициране на заболяването още в кабинета на лекаря.
2) Културелно изследване: прави се посявка от съответния материал на специална среда и се изчаква 24 -48 часа. Много чувствителен и сигурен метод за откриване на инфекция с трихомони.
3) PCR – диагностика на трихомоните – сигурен метод, който открива наличие на ДНК от трихомоните в изследваната проба. Не носи информация затова дали трихомоните са живи или не, и е възможно реакцията да се задържи положителна в периода на изчистване след приключване на лечението за трихомони.

Лечение

За лечението на трихомоназата е важно да се отбележи, че винаги се лекуват всички партнъори.
Използват се препарати с антитрихомоназна активност от групата на нитроимидазолите, като има различни схеми на приложение (еднократен прием или прием в продължение на няколко дена). Лекарствата се приемат през устата и с тях не се приема алкохол до 2 дена след прекаратяване на лечението!
При жените едновременно с лечението през устата се провежда и локално лечение с влагалищни глобули, които също са с антитрихомоназна активност. При много жени продължителния прием и локално приложение на такъв тип лекарства води до развитие на вагинална кандидоза, затова обикновено се предпочитат глобули, които са комбинирани и имат и противогъбично действие.
При бременни жени инфекцията с трихомони се лекува , като лечението се назначава от лекар специалист. Метронидазолът е препарат, който се използва при бременни след 3-тия месец.

Профилактика

Практикуване на секс с предпазни средства, изследване и едновременно лекуване на всички партнъори на заразените.

Важно е да се знае, че към заразяването с трихомони не се изработва имунитет и веднъж боледувал и излекувал се човек, може отново да се зарази при контакт без предпазни средства с инфектиран партнъор.

Автори на публикацията:

Д-р Емилия Филипова – дермато-венеролог, консултант към екипа на Urology.bg

Д-р Васил Василев - уролог

От къде идват проблемите?

Парафином - ясно личи деформацията на пениса

Организмът не разполага с ензими, които да разградят инжектираният подкожно парафин или други подобни минерални масла съдържащи прави верги наситени въглеводороди. Тъй като парафина не се резорбира, той остава подкожно, а понякога, когато са инжектирани големи количества, той дори се “стича” и в скротума. В последствие тялото реагира срещу него като на “чуждо тяло”, което води до образуването на т.нар. парафином. Парафинома обикновено има бавно развитие – постепено се появяват отоци, възпаление и втърдяване, белези, затрудняване на кръвотока на пениса, последвани от деформации, понякога некрози и язви и в крайна сметка се достига до невъзможност за постигане на сексуална активност.

Понякога проблемите се появяват дълги години след инжектирането, но много по-често започват около година, година и половина след “манипулацията” и засягат по-голямата част от мъжете. Само около 15 % от мъжете прибегнали до този метод не съобщават за проблеми в последствие.
При проведена анкета при 357 пациента с инжектиран парафин в пениса, 91 % съобщават, че са разочаровани от резултата, както от функционална, така и от естетична гледна точка. В крайна сметка две трети от тях желаят да се премахне инжектираният материал. Въпреки, че повечето мъже са недоволни от резултата, тези, които търсят помощ, често са объркани и се колебаят да разкрият, че се прибягвали до инжектиране на парафин в пениса.

Проблема е, че веднъж инжектиран, парафина ме може да се отстрани от подкожието, тъй като той е пропит в него. Окончателното лечението на мъжкия парафинома включва агресивна ексцизия (изрязване) на засегнатите от “чуждото тяло” кожа и подкожна тъкан с подходящи фалопластики. Тези опреции са сложни пластични и реконструктивни процедури и отемат много време, като в някои случаи е трудно да се направят на един етап и риска от неуспех не е малък. Най-често, отстранената кожа се замества с кожни присадки от скротума или корема, което води до „приемливи“ резултати. Понякога, при по тежките случаи с проява на големи некрози или гангрена е трудно да се запази органа.

Като предупреждение и “илюстрация” за възможните неприятности от инжектирането на парафин в пениса, ви представяме снимки от подобна реконструктивна пластика при 22 годишен мъж, при които след отстраняване на парафинома, пениса се “погребва” в скротума.

В последствие, на втори етап след 3 месеца, когато кожата на скротума е срастнала с дефекта на пениса, се прави повторна пластика, в при която пениса се освобождава от скротума. Резултата е пенис покрит с кожа от скротума.

Желанието за по-голям пенис, като и грешната представа, че това би довело до по-голямо удоволствие в партньорката, като и препоръки на “познати и приятели”, мотивират пациентите да прибегнат до подобни метод, без изобщо да се замислят или информират от специалист за възможните усложнения.
И за съжаление, в последствие две трети от тях са незадоволени от резултата и желаят отстраняване на парафина, но важно да отбележим, че каквото и лечение да се проведе, е невъзможно да се върне първоначалното състояние на пениса.
Така че оства въпроса: “Малък” пенис или 85% риск от обезобразен и нефункциониращ пенис?

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София

Препуциума представлява кожна гънка, която покрива главата на пениса (гланса). При новородените, нормално той е дълъг, дебел и не особено еластичен, като отвора му е тесен – това е т.н. физиологична фимоза, която позволява пълното заголване на главата само при 4 % от новородените. Слепването между гланса и препуциума, възпрепядства заголването на главичката и това е нормално.

Нормален препуциум, който позволява свободното и безпроблемно заголване на главата на пениса

Физиологична фимоза при новороденото

Постепенно, с развитието и растежа на кърмачето и детето, под влияние на растежа на пениса и физиологичните ерекции при децата, започват два спонтанни процеса:
- Разделянето (отлепването) на препуциума от главичката на пениса
- Омекване, отпускане и разширяване на отвора на препуциума, който вече позволява пълното заголване на главичката.
Понякога, при уриниране може да се наблюдава подуване (балониране) на препуциума – това е нормално и освен че спомага допълнително за раздеянето на гланса от препуциума, показва че този процес вече е започнал.
Времето за завършване на тези процеси варира много от едно дете до друго и е строго индивидуално. На възраст 6-7 години, при 90% ( 4 % при раждането) от момченцата тези процеси са завършили.

Етапи на постепенното отлепване и разширяване на препуциума

Насилственото отлепване на препуциума, може да доведе до микротравми и наранявания, който в последствие да са причината за развитие на инфекции, възпаления, фимоза, парафимоза и др. при юношата и мъжа.
За това, за отлепването на препуциума при кърмачетата и момченцета, не е нито нужно, нито желателно (дори непрепоръчително) насилственото и агресивно заголване на главичката.

Физиологична фимоза

С месеците и годините, той сам постепенно ще се отдели от гланса, препуциалния пръстен ще омекне и ще позволи заголването. При къпене на детето не се пропоръчва и е ненужно насилственото, форсирано заголване и опити за измиване „на всяка цена“ под все още недилатирания препуциум. Достатъчно е лекото и нежно заголване и изплакване само на вече свободната част. При съмнение, че е наличен някакъв проблем, най-добре се консултирайте със специалист-уролог, който да ви обясни,  каква е правилната стратегия за хигиена на пениса на детето.

През последните години показанията за лечение на фимозата при деца много се промениха и индикациите за оперативно лечение значително се стесниха.
Индикации за пластика на препуциума или циркумцизия:
- при налично стеснение на препуциума, възпрепядстващо заголването на гланса при момчета, след 7-8-ата година (училищтна възраст).
- при поява на заболявания на кожата на гланса и/или препуциума (balanitis xero-obliterans и granuloma pyodenum)
- при проблеми с уринирането, при възпаления и инфекции на кожата на гланса, препуциума или отвора на уретрата
- с цел предпазване от настъпване на парафимоза или нейното лечение

Съществуват ли други възможности хирургичното лечение?
Локалното прилажение на кортикостероиди на ниво на фимозния пръстен за период не по-малък от 3 седмици, в някои случаи позволява омекването на пръстена, което позволява пълното заголване на кожата. Ефективността на това лечение е вариабилно от 67 до 92 % и изисква перфектна колаборация между родителите и детето. В случай на неуспех, се прибягва към хирургично лечение.

Фимоза при възрастните

При един малък процент (1-2%) от момчетата на 18 години, препуциума остава в резлична степен недилатиран. Това е т.нар. истниска фимоза (различна от физиологичната, която е нормалана фаза от развитието на пениса). Това е една от причините за фимоза при възрастните. Тя се открива най-често по-повод на проблеми при секс, когато пациента изпитва болка или има проблеми със заголването на гланса. Всъщност, тези пациенти винаги са имали трудности със заголването на главата, но този проблем става по-осезаем едва при първите сексуални контакти, особено когато фимозата се асоциира с къс френулум.

Другия тип фимоза при възрастните е придобитата, която се диагностицира при две обстоятелства:
- фимозата се съпровожда от остро възпаление. Заголването е било възможно до преди няколко дни. Най-частата причина е острия баланопостит, в следствие на полово-предавани инфекции, като сифилис, трипер, бленорагия и др.
- т.н. “студена” фимоза, която настъпва бавно и постепенно. При прегледа, препуциума е склеротичен и нееластичен. Две са основните възможности: дълга история за епизоди на подостри възпаления, дължщи се на лоша хигиена или диабет; или липса на възпалителни епизоди, когато говорим за склеро атрофичен баланит с придърпан и фиброзен препуциум, а главата е с белезникави петна.

Лечението на истинската фимоза е хирургично – циркумцизия (circumcisio) от латински circum – около и caeder – режа или „народното“ и име – обрязване.
Съществуват множество техники и методи за извършване циркумцизия, като всеки оператор избира конкретен метод според обстоятелствата. Описанието на различните оперативни техники за циркумцизия не е фокуса на тази статия, но за пълнота ще представим схематично някои от тях. Целта на всички техники е да се премахне стеснения участък (пръстен) от препуциума.

Обикновено резултатите от циркумцизията са отлични. Операцията се понася добре от пациентите, като болките са слаби и продължават до 24 часа след интервенцията. Препоръчва се сексуално въздържание поне 20 дни.

В ляво - необрязан, в дясно обрязан пенис

Въпреки, че това е една рутинна урологична, пластична операция към нея винаги трябва да се подхожда сериозно, защото имайки предвид органа, който засяга следоперативните усложнения се понасят много тежко от пациентите.

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София

E-mail: Dr.Vassilev@urology.bg

Библиография

Варикоцеле

То засяга около 15% от мъжете в общото население. Интерeсно е да споменем, че при мъжете с безплодиe, варикоцеле се открива в около 40% от случаите.

Най-честата причина за разширение на тестикуларните вени е недостатъчност на клапния апарат на тези вени.

Нормален венозен клапен апарат - клапите разположени във вените пречат на кръвта да се връща обратно към тестиса.

Нарушен клапен апарат - кръват се стича безпрепядствено обратно в тестиса

Варикоцелето може да бъде двустранно или едностранно, като почти винаги е в ляво (при 90% от случайте), защото лявата тестикуларна вена се влива в бъбречната вена под прав ъгъл и е подложена на по-високо налягане от дясната вена. В резултат на това, от лявата страна по-вероятно е да се образува варикоцеле.

Какво всъщност уврежда варикоцелето?

Основната функция на тестисикуларния венозен кръвоток, които като маншон обвива артериите на тестиса е да охлажда артериалната кръв, която достига негоа. Варикоцелето и забавения венозон кръвоток, въздейства неблагоприятно върху този процес, в резултат на което се повишава скроталната температура, с последващо неблагоприятно въздействие върху сперматогенезата.

Оплаквания

По-голямата част от случаите на варикоцеле са асимптоматични – т.е. много мъже дори не подозират, че го имат, въпреки че голямото варикоцеле почти винаги причинява тежест в скроталната област или болка, особено след по-продължително стоене в изправено положение или активно спортуване.
При палпация варикоцелето се усеща като маса от разширени вени разположени над тестиса (усещането се описва като „торба с червеи”), които изчезват в легнало положение. Задължително се изследва за наличие на атрофия на тестиса.

Образни изследвания

• Скротална доплер ехография – дава възможност да проследим скоростта на венозния кръвоток на тестиса.
• Анализ на спермата: варикоцелето е свързано с намален или липсващ брой на сперматозоидите, намаляване на подвижността на сперматозоидите, и отклонения в морфологията, самостоятелно или в комбинация (олигоастенотератоспермия), за това се приема като една от най-честите причини за мъжкия инфертилитет.

Лечение

Лечение на варикоцелето се налага само в случай на инфертилитет и/или при наличие на болка, която притеснява пациента.

Хирургичното лечение се състои в лигиране (прекъсване) на тестикуларните вени, след което венозния кръвоток се отклонява по незасегнатите съдове. В зависимост от достъпа, вените могат да се лигират на по-ниско или на по-виско ниво:
• Ингвинална достъп.
• Субингвинален достъп
• Лапароскопски метод: вените се лигират ретроперитонеално.

През последните години, все по-често започна да се практикува, емболизация (запушване) на тестикуларната вена, вместо да се лигира. По този се постига същия резултат, като при класиеката оторена хирургия. При емболизацията, тънка тръбичка се вкарва в бедрената вена и се достига до тестикуларната вена, коато се запушва отвътре. Предимството на метода е, че няма разрез на кожата, по-малко следоперативни болки и по-бързо възстановаване.

Емболизация - с тънък катетър се влиза през дясната бедрена артерия и се достига до лявата тестикуларна вена

Емболизация - целта е да се запуши тестикуларната вена

Резултатите от лечението при двата метода са съпоставими (1-4)

-95% успеваемост;
-70% от мъжете имат подобрение на параметрите на спермата.

Усложнения след операция по повод варикоцеле

Като при всяка друга оперативна интервенция и при лечението на варикоцелето са възможни усложнения, но те са редки:
-Рецидив на варикоцелето
-Образуване на хидроцеле
-Атрофия на тестиса

Библиография

Очакваме Вашите допълнителни въпроси.

Статията е предоставена от   Д-р Димитър Орманов и „Анрология“

e-mail : info@andrology-bg.org