Уринирането Ви вече не е под контрол и проблемите превръщат живота Ви в ад? В България 17% мъже имат такъв проблем. Може би просто трябва “да се научите” да живеете с него? Определено не. И няма причина да се срамувате. Но трябва да се консултирате с Вашия лекар за проблема. Правилното лечение наистина може да промени живота Ви.

Не чакайте повече!

Проблемите с уринирането могат да Ви достигнат в най-неочаквани моменти. Може тъкмо да сте излезли от тоалетната и вече отчаяно да се нуждаете да отидете отново.

Това определено изнервя, ако сте на път и трябва отново и отново да спирате по спешност. Или пък вече използвате памперси. И ако често ходите до тоалетната през нощта, рано или късно ще се изтощите и ще изгубите енергията за следващия ден.

Всичко това сериозно може да засегне целия начин на живот. Ето защо докато осъзнаете, че проблемите не отшумяват от само себе си, не ги приемайте като неизбежни. Определено има начини за справяне със ситуацията.

Започнете разговор с Вашия лекар!

Много хора се чувстват неудобно да обсъждат проблемите с уринирането. Но няма причина… за лекарите това е доста обичайно заболяване. Защо не попитате Вашия лекар за причините и решенията?

В много случаи лечението е медикаментозно. Резултатите можете да почувствате в рамките на няколко седмици, което определено ще бъде огромно облекчение за Вас. Ето защо Ви съветваме да си запишете час при Вашия лекар.

Най-общо причината за подобни проблеми е или в простатата или в пикочния мехур. Възможно е да бъде и комбинация от двете причини.

Простатата

При мъжете трудностите с уринирането често са причинени от уголемяване на простатната жлеза. Процесът на уголемяване на простата е нормален и е част от общия процес на остаряването. В повечето случаи е доброкачествено. Нарича се доброкачествена простатна хиперплазия или нетуморно увеличение на простатата.
Може да преживявате един от симптомите, които индикират проблеми с простатата:
- често уриниране през нощта;
- струята урина е слаба и бавна;
- уринирането е последвано от продължителни капки;
- усещане, че пикочния мехур не е добре изпразнен.

Пикочният мехур

Така нареченият свръхактивен пикочен мехур също може да причини проблеми с уринирането. Нормално пикочният мехур само изпраща сигнали, когато е почти пълен. Мускулната тъкан на пикочния мехур се свива
и Вие чувствате нужда да уринирате. За да стане това, мускулът в края на пикочния мехур се отпуска, като позволява на урината да премине. Свръхактивният пикочен мехур започва да реагира, когато е само частично пълен. Освен това мускулната тъкан се свива толкова остро, че е изключително трудно да се задържа урината.
Основно, свръхактивен е този пикочен мехур, който вече не е под контрол.
Може да преживявате един от изброените симптоми, които индикират проблеми със свръхактивния пикочен мехур: изживяване на силна спешност за уриниране и невъзможност да устоите на спешността;
често изпускане на по малко урина; инконтиненция.

Въпросник

Като отговорите на няколко въпроса, ще успеете бързо и лесно да вникнете в същността на Вашите оплаквания. Въпросникът ще помогне и на Вашия лекар да разбере по- добре състоянието Ви. Отбележете цифрата, която отговаря на Вашето състояние и обсъдете резултатите с Вашия лекар.
1–Никога
2–Малко (по-малко от половината от времето)
3–Средно (около половината от времето)
4–Често (повече от половината от времето)
5–Много (винаги)

Като отговорите на няколко лесни въпроса, публикувани на гърба на брошурата, ще успеете бързо и лесно да вникнете в същността на Вашите оплаквания. Въпросникът ще помогне и на Вашия лекар да разбере по-добре състоянието Ви.

Лечение

Вашият лекар може да реши да Ви предпише лекарства. Съществуват лекарства, които облекчават симптомите, като отпускат мускулатурата около уретрата. Има лекарства за свръхактивен пикочен мехур, които отпускат мускулатурата на самия пикочен мехур. По този начин пикочният мехур задържа повече урина преди да се появи нуждата от уриниране. Това означава, че можете да чакате по-дълго преди да отидете до тоалетната, че няма да уринирате толкова често и изпускането ще намалее или дори ще спре.
Ако Ви предпишат такива лекарства, ще забележите, че проблемите намаляват до няколко дни или седмици. Подходящото лечение е огромно облекчение за Вас. Една дума с Вашия лекар може да промени коренно живота Ви.

Какво повече можете да направите сами?

Важно е да продължите да приемате достатъчно течности (поне 1.5 литра на ден). Намаляването на приема на течности може да изглежда като решение, но всъщност оказва твърде малко влияние върху нежеланото изпускане на урина. Избягвайте употребата на алкохол, защото той оказва влияние върху работата на пикочния мехур. Ако сте с наднормено тегло, отслабването може да помогне като намали натиска и налягането върху пикочния мехур и мускулите. Това ще облекчи функцията на пикочния мехур. Съществуват и упражнения, чрез които може да бъде трениран пикочният мехур, за да задържа урината за по- дълго. Вашият лекар ще Ви разкаже повече за това.

За ваше улеснение ви предлагаме списък с лекари от цялата страна, който биха се ангажирали да ви помогнат.

Информация за мъже с проблеми с уринирането.

Списък с лекарите от страната, който биха се ангажирали с проблемите Ви с уринирането.

Информация за женските проблеми с уринирането .

Urology.bg

Манипулацията е извършена от: Д-р В. Василев

За повече информация за Доброкачествената Простатна Хиперплазия – симптоми, диагностика и методи на лечение, Ви предлагаме  ТЕЗИ статии по темата.

Чрез своята кампанията „Не Чакай…!“ Екипа на Urology.bg, с подкрепата на Българската Асоциация по Урология, Нефрология и Трансплантология БАУНТ „УРОНЕТ“ се присъединява към иницативата на Европейската Асоциация по Урология (EAU), Европейския център за знания по Урология, както и Националните Урологични дружества в Европа – “Urology Week” или “Урологична Седмица”. Урологичната Седмица е публична проява на информираността, която се провежда ежегодно през месец септември, за да информира хората, особено мъжете над 50 години, за урологични заболявания, тяхното лечение и работата на уролога.

“Не чакай…!” е кампания за повишаване на вниманието към проблемите на простатата при възрастните мъже.

Защо е нужна тази кампания?

Защото урологичните състояния засягат живота на милиони мъже и жени всеки ден. Срамът и прикритите симптоми са сред основните причини, поради които много мъже не търсят медицинска помощ, когато изпитват урологични оплаквания. А това е много лошо, тъй като : Много често помощта е на разположение.

Защото рака на простатата е заболяване, което може да се лекува или контролира единствено и само в случаите, когато е открит рано и навреме. Ранната диагностика е от жизнено важно значение за успеха от приложеното лечение.
За съжаление,  мъжете в България все още не са достатъчно информирани за рисковете за това заболяване и случаите, когато болестта се открива в напреднал стадий и когато радикалното излекуване е невъзможно не са рядкост. В ежедневната си работа, уролозите често се сблъскват със случай на пациенти, при които сиптомите са били налице в продължение на години, но са потърсили помощ едва когато вече е твърде късно.

Целта ни е, чрез  кампанията „Не чакай…!“ е да се даде гласност на това социално значимо заболяване, с което да се постигне по-добро ниво на ранна диагностика и оттам по-голям шанс за излекуване.

Д-р Васил Василев

Като част от кампанията Ви предлагаме да разгледате следните интересни публикации:
-“Прегледа на простатата е толкова лесен, колкото смяната на маслото!“

-“Простатата – нейната анатомия, заболявания и възможности за лечение“

-Интервю с Проф. П. Панчев

-Простатно Специфичен Антиген

и още други.

Няма да съжелявате!

Макар да изглежда провокативен и като „на шега“, идеята на този плакат е много сериозна – да подскажем на мъжете над 50 години, че прегледа на простатата е кратък, безболезнен и понякога много полезен, тъй като ако се прави ежегодно, може да Ви предпази от много потенциални „неприятности“.

„Загубата“ на 15 минути, колкото средно продължава прегледа на простатата, един път в годината, дори и да нямате оплаквания, би могла да ви помогне в бъдеще.

Помислете за простатата си, както го правите за автомобила си. Консултирайте се с вашия личен лекар или уролог, за да научите повече за предимствата от ежегодните профилактични прегледи и ранното откриване на рака на простатата.

Д-р Васил Василев

За повече информация и подробности за процедурата, прочетете статията „Лазерите за лечение на Доброкачествената Простатна Хиперплазия“.

Операцията е извършена в МБАЛ „Доверие“ от:

Д-р Д. Клайси, Доц. М. Георгиев, Д-р В. Василев, Д-р Я. Семерджиев

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на видео-клипа: Д-р Васил Василев,

Заснет в:

МБАЛ „Доверие“, София

Ефекта на ралзичните видове лазери върху простатата е различен и всеки един намира своето приложение. Поради специфичността на материята, с цел по-добро разбиране на лазерната хирургия на простатата, като увод към настоящата публикация, предлагаме на всички, предварително да се запознаят с обобщаващата статия за действието на лазерите върху тъканите.

Първоначалните опити с лезерите по отношение на хирургичното лечение на ДПХ са били с т.нар. „предно-излъчващи” влакна, като е изпалзван Neodynium:yttrium-aluminum-garnet (Nd:YAG) лазер. Резултатите са били разочароващи, главно поради неспособността на лазера да проникне дълбоко в тъканите. Първият голям прогрес е постигнат с развитието на „странично излъчващи” (right-angle) фибри, които доставят лазерната енергия перпендикулярно на влакното, което позволява пряка видимост и контрол на ефекта върху тъканите.

Постепенното розвитие, както на самите лазери, така и на ендоскопската апаратура, доведе до усъвършенстване на лазерната хирургия на простатата, която започва да измества все повече и повече класическата трануретрална резекция на простата.
Потенциалните преимуществата, които тя предлага са следните:
-по-нисък риск от кървене, което би дало възможност да се използва при пациенти приемащи противосъсирваща терапия и/или имат проблеми с кръвосъсирването.
-по-кратък болничен престой
-по-бързо въстановяване – от няколко дни до 2 седмици.
-по-кратка нужда от носене на уретрален катетър – в повечето случаи, катетъра се сваля на 24-тия час след операцията.
-по-бърз резултат от лечението

Сериозен недостатък на лазерите обаче остава все още високата цена на манипулацията, особено за България, където пациентите често се налага да доплащат.

Въпреки че през последните години се разработиха множество и различни модели лазери и оперативни техники, всички те могат да се групират в две големи групи лазерна хирургия на простатата:
-Лазерна аблация – при нея лазера изгаря увеличената тъкан на простатата
-Лазена енуклеация – при нея с помощтта на лазера се отстранява увеличената простатта (подобно на отворената операция, но с много по-малко потенциални рискове)

Лазерна аблация

Лазерната аблация на простатата включва наколко подтипа манипулации, като PVP и HoLAP са най-използваните и разпространените:

-Фотонеситивна Вапоризация на простатата (Photosensitive Vaporization of the Prostate (PVP), наричана още KPT-лазерна вапоризация или „Зелен лазер”. При този вид хирургия, се получава изпаряване на простатата от силно нагряваща лазерна енергия. Светлинната енергията се абсорбира почти изцяло от хемоглобина в клетките, като по този начин в тях се натрупва голямо количество термична енергия, водеща до образуване на парни балончета. Въпросните балончета разрушават клетките и тъканите – вапоризация (изпаряване) на тъканите. Тъй като в зеления спектър (532 nm.) зеления лазер се абсорбира почти изцяло от клетките, прониквателната му способност в тъканите е само 0.8 мм.При тази процедура има по-нисък риск от кървене и по-кратък възстановителен период.

-Holmium Laser Аблация на Простатата (HoLAP) – HoLAP е много подобна на „Зеления лазер” манипулация, при която простатната тъкан също се изпарява, с тази разлика, че използваният лазер е с различна дължина на вълната (2140 nm.) и се абсорбира основно от водата (а не от хемоглобина, както е при зеления лазер), което води до много прецизно проникване на лъча, което предпазва от проникване на ерегията в по-дълбоките тъкани. При тази процедура също има по-нисък риск от кървене и по-кратък възстановителен период.

-Другите видве лазерна аблация на простатата използват различни много по-малко разпространени лазерни източници, с уникална за тях дължина на вълната като работят на същия принцип.

-Интерстициална лазерна коагулация (ILC) – при тази процедура, лазерната енергия се доставя директно в увеличената простатата, чрез фибро-оптична тръба. Топлината от лазера навлиза в простатата и разрушава клетките и. След време мъртвата тъкан отпада и се получава по-широк канал, през който урината преминава без препядствие. Тази процедура, като цяло е по-малко ефективна по-отношение на намаляване на симптомите от HoLAP и „Зеления Лазер” и при нея има по-галям риск от последваща нужда от допълнително лечение. Това са основните причини, тя да не намери широка употреба в лечението на доброкачествената простатна хиперплазия.

Като демонстрация на качествата на лазерите Ви представяме кратко клипче на лазерна вапоризация на простата:

Лазерна енуклеация

Лазерната енуклеация много прилича на „отворената” простатектомия по това, че и при нея се отделя (а не вапоризира или коагулира) цялата простатна тъкан, която затруднява уринирането. В случая лазера служи като хирургичен иструмент, с който много по-прецизно и пълно се отстранява увеличената простатна маса (енуклеира) от околните тъкани.
Енуклеиращите процедури включват:

-Holmium laser Резекция на Простатата (Holmium Laser Resection of the Prostate (HoLRP) – това е първата процедура, при която се прави опит с помощтта на лазер да се отстрани простатата, без да има нужда от хирургичен разрез на кожата на корема. Извършва се т.нар. лазерна трансуретрална резекция, при която простатата се нарязва на малки пърченца, който след това се евакуират от пикочния мехур с помощтта на резектоскопа. Тази процедура, вече почти не се практикува и е заместена от новите модерни техники.

-Holmium laser Енуклеация на Простатата (Holmium Laser Enucleation of the Prostate (HoLEP) – при тази техника се отстранява цялата простатна тъкан, като простатата се „избутва” в пикочния мехур, където със специален инструмен (тъканен морселатор), простатата едновременно се раздробява и изсмуква от тялото.

HoLEP е подходяща за простати с всякакъв размер дори и най-големите, като може би дава най-добри резултати от всички оперативни техники за лечение на доброкачествена простатна хиперплазия.

Лазерната енуклеация има няколко преимущества пред лазерната аблация на простатата:
-Цялата остранената простатна тъкан може да се изследва от патолог (биопсия), за да сме сигурни за липсата на аномалии или рак на простатата. При лазерната аблация, тъй като тъканта или се изпарява или се коягулира, хистологичното изследване е невъзможно, освен ако не се вземат няколко среза от простатата посредством класическа трансуретрална резекция.
-Почти винаги, с лазерната енуклеяция обструкцията на урината се отстранява перманентно, защото един път като се отстрани простатната тъкан, тя не може да „порастне” отново.

Въпреки че притежават редица изключителни качества, да се забравя, че лазерните техники за лечение на ДПХ си остават хирургични манипулации, които също крят своите рискове от ранни и късни усложнения, като:

-Ретенция на урината
-Инфекции
-Стриктура на уретрата
-Нужда от повторно лечение
-Ретроградна еякулация
-Проблеми с ерекцията

Въпреки, че изброените усложнения са по-редки в сравнение с класическата трансуретрална или отворена хирургия, не трябва да се забравя, че те са възможни и тук е отговорната роля на уролога, който да подбере най-подходящото лечение според състоянието и нуждите на конкретния пациент.

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София

Библиография

За повече информация и подробности относно процедурата прочетете тази статия.

Манипулацията е извършена от: Доц. М. Георгиев

Д-р В. Василев

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на видео-клипа: Д-р Васил Василев,

Заснет в Клиника по Урология, Университетска Болница „Александровска“, София

Доброкачествена Простатна Хиперплазия

По тази причина лечението на ДПХ е една изключително актуална тема в днешно време и представлява основен проблем в урологичната практика. През последното десетилетие, освен изключителния напредък на фармацевтичните продукти, се разработиха и редица нови, високотехнологични хирургични методи за лечение на това състояние. При поставяне на диагнозата ДПХ, пациентът трябва да бъде насочен към уролог, тъй като адекватното лечение (консервативно или оперативно) може да бъде определено само от опитен специалист.

Лечението на аденома на простатата се разделя на две основни групи – консервативно и хирургично.

Консервативно лечение

Изчаквателно наблюдение

На пациентите трябва да бъде обяснено, че отслабването на струята на уринирането, появата на единични капки в края на микцията, нощното ставане са признаци на остаряването, които човек трябва да приеме. При по-силни оплаквания трябва да се избягват натоварвания като прекаляване с алкохол и неусетно напълване на пикочния мехур по време на работа. За да се предотвратят дразнещите състояния трябва да бъде регулирана чревната перисталтика, избягване на силни концентрати, газирани и много студени напитки. Движението се отразява благоприятно и намалява оттока на простатната жлеза.

Фитотерапия

Тя е най-старата медикаментозна терапия на простатната хиперплазия. Част от оплакванията на това състояние се повлияват благоприятно от противовъзпалителното и отпускащо действие на екстрактите от различни растения – преди всичко екстракти от палма (фитостерол), коприва, тиквени семки, африканска дива слива.

Лечение с алфа-блокери

Целта на това лечение е да се повлияе спазъма на гладката мускулатура на простатата. Проведените проучвания с различни алфа-блокери показват, че около 70% от пациентите лекувани по този начин се повлияват положително. Чрез използването на последната генерация високо селективни алфа-1-блокери (Алфузозин, Доксазозин, Тамсулозин) може значително да бъде намален процента на намаленстраничните ефекти на предишните ганерации от тази група медикаменти, засягащи кръвообръщението и изразяващи се в понижаване на артериалното налягане.

Лечение с инхибитори на 5-алфа-редуктазата

5-алфа-редуктазните инхибитори (Финастерид, Дутастерид) възпрепятстват образуването на 5-алфа-дихидротестостерон в простатата, който регулира растежа на простатната тъкан. При това лечение се стига до намаляване на концентрацията на дихидротестостерон и дълготрайно намаляване обема на простатата с около 30%. Важен факт за превенцията на карцинома на простатата е, че стойностите на ПСА спадат с около 50% при прием на 5-алфа-редуктазни инхибитори. Отслабването на оплакванията зависи от обема на простатата – по-големи простати (40 гр.) реагират по-добре на лечението.

Катетеризация

Тя е едновременно диагностична и терапевтична процедура при остро или хронично задържане на урината. При остра задръжка на урината фиксирането на трансуретрален катетър е задължителна терапевтична манипулация. С изпразването на мехура субективните оплаквания рязко изчезват. Често еднократната катетеризация е достатъчна за нормализирането на микцията. Само остро преразтегнатата, но неувредена мехурна мускулатура възстановява нормалната си функция. В тези случаи задръжката на урина може да се приема за еднократно събитие, след което да следва дългогодишен интервал, в който пациентът да не даде повторни оплаквания. Ако задръжката се повтаря това е индикация за оперативно лечение. При хронична задръжка на урината е нужно изпразването на мехура за по-продължителен период от време и се препоръчва коремен дренаж (Cystofix). Този метод има следните предимства – избягва се появата на уретрит, рискът от инфекция на пикочните пътища е по-малък, пациентът сам може да провери до каква степен е възможна отново спонтанна микция.

Оперативно лечение

Често повтарящата се остра или хронична задръжка на урината, високи стойности на остатъчната урина, дилатация на горните пикочни пътища, хематурията или рецидивиращите инфекции се определят като индикации за оперативно лечение. Целта на опретивното лечение е с отстраняването на препядствието на урината, което създава уголемената простатната жлеза, да се постигне нормализиране на мехурното изпразване.
Оперативното лечение от своя страна включва две основни групи методи – класически (“отворени”) и трансуретрални (“безкръвни”) методи:

Класически “отворени” операции

Най-разпространените от тях са супрапубична трансвезикална или ретропубична простатектомия – представляват отстраняване на простатата през мехура или директно през простатната капсула. Отворената енуклеация на простатната жлеза показва по-добри резултати от трансуретралната електроексцизия (ТУР–П) при пациенти с голям обем на простатата. След операцията урината най-често остава за няколко седмици макроскопски мътна и съдържа микроскопски изобилно левкоцити и бактерии. Простатното ложе се нуждае от това време за епителиализиране. Позитивен резултат от оперативното лечение е значително подобреното уриниране. Потентността (ерекцията) се запазва. Наблюдава се следоперативна ретроградна еякулация. Чувството за оргазъм е непроменено.

Електрорезекция на простатата (ТУР-П)

Това е златен стандарт за оперативно лечение на простатата. Представлява отстраняване на жлезата чрез високофреквентен ток. С помощта на специален инструмент (резектоскоп) с електрична бримка простатата се изрязва на малки ивици, които се елиминират с промивната течност от мехура през шафта на инструмента. ТУР-П представлява стандартен метод, с който се сравняват всички останали. При правилен подбор на пациентите и използване на модерни техники за резекция се постигат добри дългосрочни резултати и ниска смъртност. Напоследък се прилага резекция на простатата с биполарен ток.

Трансуретрална резекция на простатата

Трансуретрална инцизия на простатата (ТУИ-П)

Представлява инцизия на простатата в областта на мехурната шийка. За разлика от ТУР-П при този метод не се отстранява простатна тъкан. Концепцията на тази терапевтична техника се състои в това, мехурната шийка да бъде инцизирана в надлъжна посока с помощта на трансуретрално копие на 5, 7, 6 или 12 часа. Ефективността на този метод е добра, когато той бъде използван при пациенти с малък обем на простатата (<20 гр).

Усложнения

При ТУР–П съществува смъртност между 0,2% и 3,3% и инконтиненция значително под 3%. Импотентността не е често странично явление при ТУР-П, но по този въпрос са публикувани твърде малко обективни данни. Ретроградната (суха) еякулация се среща с висока честота и е без голямо значение за качеството на живот на пациентите. Рецидиви биха могли да намалят ефективността на тази терапия. След свалянето на катетъра могат да се появят симптоми за неудържима микция.
При отворената простатектомия трябва да се обърне внимание на инфекции на оперативната рана или пикочните пътища. Възможна е инфекция на епидидима и тестисите – орхиепидидимит. Ревизия на операцията е възможна при обилна следопаративна хематурия. Късно усложнение може да бъде образуването на некрози в уретрата със стриктури.
ТУР-Синдром – Това е рядко наблюдавано усложнение при ТУР-П. Влизането на промивни води в съдовата система (вени) води до излишък на течност и липса на натрий. Проявява се със състояние на обърканост, белодробен отток, мозъчен отток, хемолиза и бъбречна недостатъчност. За предотвратяване на синдрома оперативното време трябва да бъде ограничено като цяло до 60 минути.

Съвети към пациента след операцията – въздържане от полов живот до 4 седмици след операцията, избягване на запек, натоварване на перинеалната област (каране на колело), след оперативното лечение на ДПХ профилактичните прегледи за превенция на карцинома на простатата трябва да продължат.

Алтернативни и перспективни методи на лечение

Термотерапия

Трансректалната локална хипертермия с температури под 45 градуса е обективно безсмислен терапевтичен метод. Трансуретралната термотерапия (над 60 градуса) може да доведе до намаляване на обема на простатната хиперплазия чрез некротизиране на простатната тъкан. Резулататите в дългосрочен план подлежат на бъдещо уточняване.

Интрауретрални имплантати

Те представляват своеобразни тръбообразни метални мрежи, които са поставят в простатната част на уретрата, като я разширяват и по този начин могат да намалят обструкцията от простатата. Метода води често до дразнене на мехура и канала и се използва само при иноперабелни, но подвижни пациенти.

Лазерна терапия

Така наречената лазерна термокоагулация води до некротизиране на простатната тъкан. Тези методи се използват все още предпазливо и тепърва ще се изпробват поради несигурни резултати, проследени във времето.

Holmium-лазерна резекция

Тя прави възможно отстраняването на простатна тъкан и създаването на отворен простатен канал сравнимо с ТУР–П. Слабото кървене при този метод обещава това да бъде една по-ниско инвазивна манипулация. Предстои проследяването на такива пациенти.

Електровапоризация / Лазервапоризация – Тя представлява модификация на конвенционалната ТУР–П.

Криохирургия на простатата и балонна дилатация – Замръзяването под 190 градуса, както и балонната дилатация не се използват поради ред компликации и неефективност.

Автор на статията: Д-р Владислав Младенов дм.,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София

-Рецидивираща и неповлияваща се медикаментозно уринна задръжка (след направен опит да се махне катетъра)
-Повтарящи се уринарни инфекции
-Повтаряща се хематурия (кръв в урината) неподдаваща се на лечение с 5 -алфа редуктазни инхибитори
-Бъбречна недостатъчност
-Пикочно-мехурни камъни
-Значителното увеличаване на остатъчната урина
Ние прибавяме и още едно – тежки оплаквания, неповлияващи се от лекарства.

Благодарение на изключително интензивното развитие на медицинската техника, в момента урологията разполага с можество и различни методи на оперативно лечение на хиперплазията на простатата. Те се свеждат до два основни вида – Ендоскопски и Отворени операции. В тази статия, ще се спрем на двата основни представители на всеки метод, които представляват 85-90% от всички оперативните интервенции по повод на аденом на простатата. Съществуват нови, модерни ендоскопски оперативни техники, използващи лазер, хипертермия и др., но тях ще опишем в друга статия, посветена на модерните тенденции в лечението на простатната хиперплазия.

ТРАНСУРЕТРАЛНА РЕЗЕКЦИЯ НА ПРОСТАТАТА  ( ТУР-П )

Това е най-използваният ендоскопски оперативен метод (75%). Този метод е определен като “Златен стандарт” за оперативно лечение на ДПХ.

 

ТРАНСУРЕТРАЛНА РЕЗЕКЦИЯ (схема 2)

Същественото при тази операция е, че тя се извършва през уретрата, която е естествен отвор на тялото, без да се правят допълнителни разрези и без да остават белези. Ето защо пациентите го наричат „безкръвен“. В канала на пениса се вкарва специален инструмент (резектоскоп), който е снабден с увеличаваща оптична система, достига се до простатата и под визуален контрол, последната се изрязва (резицира) на малки парченца, които в края на интервенцията се евакуират пак през уретрата. Изрязва се само аденоматозната тъкан, която притиска уретрата, а капсулата на простата се запазва. За резекцията се използва специална бримка, която реже и коагулира (съсирва) простатата с помощта на електрически ток – монополярен или биполярен. Операцията завършва с фиксирането на уретрален катетър и промивна система на мехура за 2-3 дни, която служи за евакуиране на урината и съсиреците. След избистряне на урината и при липса на кръв и съсиреци в нея, катетъра се сваля.

РЕЗЕКТОСКОП С РЕЗЕКЦИОННА БРИМКА

Евакуирани парчета от резецираната простата след ТУР-П

Преимущества на ТУР-П пред класическите “отворени” операции са:
-Използа естествените отвори – няма допълнителни разрези и белези
-По-бързо следоперативно възстановяване
-По-кратък болничен престой
-По-прецизно отстраняване на хипрплазиралата тъкан
-Значително “по-щадящ” метод, подходящ при по-увредени пациенти

Основния недостатък на метода е, че той е подходящ само за относително по-малки простати, с размери не по-големи от 60-70 см3. (тъй като опретивното време е ограничено до 1 час) и липса на усложнения като големи камъни в пикочния мехур, дивертикули и др.

Разбира се, както всяка операция и при ТУР-П са възможни следоперативни усложнения, които сме длъжни да споменем (според данни на EAU):
-Смъртност < 2 % ( най-честата причина за която е т.нар. ТУР-П синдром)
-Нужда ог кръвопреливане – 2 – 5 %
-Инконтиненция (незадържане на урината) < 2.5%
-Стриктура на уретрата или на мехурната шийка = 3.8 %
-Ретроградна еякулация = 40 %
-Еректилни дисфункции = 6.5 %

Предлагаме ви и едно кратко филмче, направено от Екипа на Urology.bg,  което представя ТУР-П. Ясно се виждат стеснената уретра и пикочния мехур в дълбочина. Вижда се как уролога изрязва постепенно увеличената простата и разширява канала.

Надяваме се, че ви е било интересно и  че сме задоволили вашето любопитство.

КЛАСИЧЕСКА „ОТВОРЕНА“ АДЕНОМЕКТОМИЯ

При тази операция, след разрез на кожата и подлежащите тъкани в областта под пъпа, се прави малък отвор на пикочния мехур, през който с пръст се изважда (енуклеира) само аденоматозната тъкан, а не цялата простатна жлеза. И тук в края на операцията се фиксира уретрален катетър както и допълнителна тръбичка (цистостома), излизаща от пикочния мъхур и корема. Включва се и промивна система с цел по-добро евакуиране на съсиреците. Цистостомата обикновенно се маха на 4-5 следоперативен ден, при избистряне на урината, а уретралния кътетър около 10-15 ден.

Преимущества на метода:
С него е възможно отстраняването на големи простати – практически метода няма очраничение от размера на жлезата.
Показан е също и при големи мехурни конкременти и дивертикули, когато освен аденома се налага премахване на тези допълнителни усложнения.

Недастатъците реално се явяват плюсовете на ТУР-П:
-Разрез на кожата и пикочния мехур
-По-бавно следоперативно възстановяване
-По-дълъг болничен престой
-По-травмиращи

Както и при ТУР-П така и тук трявба да споменем възможните постоперативни усложнения:
-Смъртност < 0,25 %
-Нужда от кръвопреливане – 6.8-10 %
-Инконтиненция (незадържане на урината) < 4-11%
-Стриктура на уретрата или на мехурната шийка = 2.6 %
-Ретроградна еякулация = 80 %
-Еректилни дисфункции = 6.5 %

Важно е да отбележим, че и двете интервенции, представляват хирургически операции и при двете трябва да се спазват всички общо-хирургични принципи като:
-Предоперативна преценка на състоянито на пациента – кръвни изследвания, консултация с анестезиолог и интернист.
-Предоперативна подготовка
-Следоперативно активно наблюдение на пациента,
защото дори и да са по-малко инвазивни, тези манипулации крият всички рискове и усложнения на класическата хирургия.

Избора на опретивната техника зависи изцяло от преценката на уролога, който след оценка на цялостното състояние на пациента, а не само на простатата му, избира най-подходящия за него, съобразявайки се с показанията и противопоказанията на всеки метод.

С риск да Ви отегчим, направихме тази статия малко по-дълга, но е абсолютно невъзможно да опишем с “две думи” тези 2 основни хирургични метода, които представляват 85-90% от всички оперативните интервенции по повод на аденом на простатата.

Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас.  Пишете ни!

е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg

Аденома на простатата е доброкачествено заболяване, което засяга качеството на живота, а не неговата продължителност.Пациента усеща симптомите и именно те го подтикват да търси помощ, която да облекчи състоянието му. И ако те го измъчват и “Простатата го алармира”, то той трябва да бъде лекуван. Трябва да се има в предвид, че едни и същи симптоми се възприемат по различен начин от различни болни – при едни, леките симптоми са много притеснителни, докато други мъже изобщо не ги усещат. Също така, единствено обема на простатата, дори и да е значително увеличен, НЕ трябва да се възприема като индикация за каквото и да е лечение.
Освен това, много често пацинтите имат тенденция да предпочитат по-малко агресивното лечение с по-малко потенциално странични ефекти, дори и то да е по-слабо ефективно. Именно тук се проявява професионализма и “майсторлъка” на опитния уролог, който успява първо да си отговори на въпроса “Налага ли се изобщо някакво лечение?” и ако е така да предложи най-подходящото и ефективно такова, съобразено с изискванията и нуждите на конкретния пациент.
Както вече споменахме, фармацевтичните компании, непрекъснато се борят да измислят по-нови и по-добри лекарства за ДПХ. В интерес на истината, съществуват 3 големи групи медикаменти, които разбира се значително са еволюирали във времето – по-изчистено действие, по-малко странични ефекти, по-ниска цена.

1. α1 – блокери
Това са първите медикаменти въведени в урологичната практика за лечение на ДПХ през 1978 г. Запушването на уринарния ток при аденома на простатат има два компонента:
-Пасивен – резултат от уголемената простата
-Динамичен – резултат от увеличения тонус на гладката мускулатура на простатата и уретрата.
Блокирайки α1 – рецепторите, които са специфични за простатата, те отпускат гладкомускулните влакна в нея и намаляват динамичния компонент на обструкцията (запушването) на уринарния поток. Ефекта от тези лекарства е бърз – за няколко дни, пациента започва да чувства значително подобрение, но и нетраен – няколко дни след спирането им, състоянието им се връща в изходната позиция. Трябва да отбележим, че тези медикамнти действат симптоматично, т.е. не повлияват на развитието на аденома, а само облекчават симптомите.
Первите медикаменти от тази група са блокирали не само простатните α1, но също и α2-рецепторите в тялото и са имали много странични ефекти: хипотензия – спадане на кръвното налягане, замаяност, ретроградна еякулация. При модерните алфа1 суперселективни блокери – Tamsuluzin, Alfuzosinq, Terazosin, тези странични деиствия са сведени до минимум.

2. Инхибитори на 5 -α- редуктазата
Тази група лекарства, забавят или дори обръщат простатния растеж, намалямайки нивото на DHT, който е пряко отговорен за развитието на ДПХ, като концентрацията на тестостерона остава непроменена. Намалямайки обема на жлезата, те действат върху пасивната компонента на уринната обструкция. Ефекта при тях започва по-бавно, но за това пък е по-траен, в сравнение с алфа-блокерите. Също така тези препарати дават много малко странични ефекти. Възможно е намаляване на либидото (при 5-6% от пацинтите), импотенция (8%), намаляване на количеството на еякулата (3 %) и при по-малко от 1% увеличаване и напрегнасто на гърдите. Тези странични ефекти се приемат като минимални от пациентите. Представители: Finsteride, Dutasteride.

3. Фито- (билкови) препарати
Тази група е съставена от много и различни билкови екстракти, продавани под различни търговски марки и цени. Проведени са само няколко, краткосрочни клинчни проучвания, които доказват известна клинична ефективност на екстрактите от Serenoa repens и Pygeum africanum.
Трябва да се знае, че в България много се спекулира с билковите “лекарства”, защото много от тях минават под рубриката “Хранителни добавки” и по този начин избягват изискванията за провеждане на клинични изпитвания, и единствените “убедителни” доказателства за тяхното действие са твърденията на производителите им.

Завършваме статията с едно кратко обобщение:
Избора на лечение, било то активно наблюдение, медикаментозно или оперативно трабва да се вземе от уролога, след проведен обстоен преглед, уточняващ както обективното състояние на пациента, така и субективното му възприятие за болестта, съобразявайки се с неговите нужди и изисквания.

Очакваме Вашите въпроси и коментари. Пишете ни!