Благодарение на разработването на все по-финни ендоскопски инструменти, даващи възможност за достъп до цялата пикочо-отделителна система и позволяващи да се използват единствено естествените отвори на тялото, лазерите навлязоха и се използват все повече в урологията. През последните години употребата на лазерите и техните качества, значително промениха представите за оперативното лечение на много заболявания: Аденом на простатата, Камъни в бъбреците и уретерите, Тумори на пикочния мехур и много други.

Лазерът (от английски LASER — Light Amplification by Stimulated Emision of Radiation) е източник на монохроматична, кохерентна и насочена светлина, т.е. лазерът изпуска тънък, добре насочен, кохерентен сноп с постоянна дължина на вълната (т.е. с еднакъв цвят), постоянна фаза и голяма яркост, за разлика от некохерентните източници като електрическите крушки например, които излъчват вълни в почти целия електромагнитен спектър и във всички посоки. Принципът на действие на лазера е комбинация между квантово-механични и термодинамични процеси.

В урологията намират приложение различни видове лазери:

-Holmium:yttrium-aluminum-garnet  (Ho:YAG)
-Neodymium:yttrium-aluminum-garnet (Nd:YAG)
-Potassiumtitanyl-phosphate laser (KTP/532) „Зелен Лазер“ и др.

Различните лазери излъчват фотони с различна дължина на вълната [nm] от електромагнитния спектър. Това е най-важната и основна характеристика, от която зависят свойствата и качества на даден лазери. Други важни характеристи на лазерите са мощността (измервана във ватове [W]) и режима на работа – непрекъснат (постоянен), пулсиращ(300-1000 импулса в секунда), “Q-switch”.

В същността си лазерното лъчение е светлина. Но какво в същност става, когато „осветяваме“ тъканите с нея и как тази светлина, „носеща“ в себе си голямо количество енергия  служи на хирурга?

Действието на лазерите върху тъканите не е еднообразно и еднотипно. В урологията най-голямо приложение намират термичния и механичния ефекти.

Термичен ефект на лазерите:

Термичният ефект на лазерите върху биологичните тъкани е комплексен и е резултат на три отделни феномена: преобразуването на светлината в топлина (нагряване), реакция на тъканите на повишената температура (денатурация) и продължителност на експозицията.

За да има някакъв ефект, енергията носена от лазерния лъч трябва да се абсорбира от тъканите.

Това поглъщане на енергията на лъча, се определя от дължината на вълната (т.е „цвета“ на лазера), тъй като различните молекули в клетките абсорбират в различна степен различните дължини на вълната. Например, по-голямата част от органичните молекули имат много висока абсорбция (поглъщане) на светлина от ултравиолетовия спектър (това обяснава, защо слънчевите лъчи са вредни за кожата например). Във видимия спектър на светлината (синьо, зелено, жълто) поглъщането се извършва на нивото на хемоглобина и меланина в тъканите. От друга страна, енергията на лазерите от инфрачервения спектър се поглъща основно от водата в тъканите.

Проникване в дълбочина на различните видове лазери

Така погълната светлинна енергия на лазера се превръща в топлинна, която загрява тъканите. Колкото повече енергията се абсорбира от тъканите [Фиг.1] (хемоглобина и/или водата), толкова по-малка е прониквателната способност на дадения лазер [Фиг. 2].  В зависимост от вида лазер тя може да бъде от 0.1 mm. до 1 см.  и повече.  При употребата на даден вид лазер е изключително важно да се знае неговата прониквателна способност, тъй като при работа с него хирурга трябва да знае до къде се простира ефекта, за да не нарани неволно структурите в дълбочина.  Ето защо, модерните разери имат много малка проникване в тъканите.

Например т.н.  Neodyme yttrium-aluminium-grenat (Nd: YAG) лазерът използван в урологията за разбиване на камъни, излъчва светлина с дължина на вълната 1060 nm, близка до инфрачервения спектър, която не се обсорбира от хемоглобина и от водата в тъканите и навлиза дълбоко в тях около 5-10 мм. От друга стрна CO2 лазерът излъчва на 10600 nm (дължина на вълната, която би трябвало да има много голяма прониквателна способност), навлиза едва на 0,1 мм., защото тази дължина на вълната в голямо количество се абсорбира от водата в тъканите.

Фиг. 1 Стенен на абсорбция на лазерите он различните видове молекули - вода, протеини, хемоглобин и т.н.

Резултата от термичния ефект на лазерите върху тъканите, в зависимост от степента и продължителността на нагряване, може да бъде:

-Хипертермия (затопляне) – умереното покачване на температурата в тъканите с няколоко градуса за по-продължително време води до забавено „умиране“ на клетките. Този процес е труден за контролиране и не намира голямо приложение.

-Коагулация –  представлява бърза и необратима некроза на тъканите, която се получава при нагряване до 50-100 градуса за по-малко от секунда. Коагулацията може да се оприличи на изгаряне на тъканите. В последствие некротичните тъкани отпадат.

-Вапоризация – при този процес, при достигане на температури по-високи от 100 градуса, за част от секундата тъканите се изпаряват (изчезват). Важно е да се наблегне на факта, че около зоната на вапоризация винаги има и малка зона на коагулация, която има хемостатичен ефект, което намалява кървенето при работа с вапоризиращи лазери.

Механичен ефект на лазерите:

Механичният ефект на лазерите намира най-голямо приложение при разбива на различни видове конкременти.

Когато голямото количество концентрирана, пулсираща (от порядъка на милисекунди) енергия е насочена срещу камъка, от повърхността му се отделя сноп от електрони, които създават, или плазмен, или парен балон, в зависимост от типа лазер, който нараства изключително бързо и действа като звуков или механичен удар, който раздробява конкремента. Конремента се разбива на финни фрагменти, приличащи понякога на прах, което в последствие позволява елиминацията им.

Комбинацията от всички тези характаристики много често е уникална за даден лазер и определя неговия ефект върху тъканите – резициране, коагулиране, вапоризиране и др. В зависимост от този ефект едни лазери са подходящи за разбиване на камъни, други за  лечение на аденом на простатата и т.н.

Автор на статията: Д-р Васил Василев

Важно е да отбележим, че PSA не е туморен маркер. Това е молекула, която се синтезира и е специфична само и еднинствено за простатната тъкан и която при определени състояния (едно от които е ракът на простатата) навлиза в кръвното русло и повишава стойността си. РSA е простатно специфичен, а не “раково-простататно” спицифичен. Това означава, че високи стойности на PSA, не означават задължително карцином на простатата и обратното – ниските му стойности не гарантират липса на рак. Но въпреки това, изследването му е изключителна помощ за уролога, тъй като най-честата причина за покачване на стойността му в кръвния серум е ракът на простатата.

Изследването на PSA се прави в почти всяка клинична лаборатория и представлява вземане на кръв от вената. Резултатите обикновено са готови в рамките на часове, най-много 1-2 дни.

За нормална стойност на PSA в серума е приета от 0 до 4 ng/ml. и при всяко негово повишаване, задължително трябва да се подозира и рак на простатата. [1].
При нива на PSA по-високи 4 ng/ml, ако урологът прецени за нужно, може да нозначи допълително проследяване и евентуално допълнителни изследвания – простатна биопсия, която е единственият начин положително да се идентифицира наличието на рак.

Напоследък в урологичната общтност се водят дебати по отношение ползата от PSA при използването за масов скрининг за рак на простатата, тъй като масовият скрининг на всички мъже над 50 години е много скъп и може да доведе до диагноза и лечение на рак на простатата, които никога не стават клинично значими, а и наличните доказателствата за по-нататъшното намаляване на смъртността от рак на простатата са неубедителни [2].

Решението, след определена възраст (50 години), да се започнат ежегодни PSA тестове трябва да бъде съвместно между пациента и уролога му.
Според препоръките на Еворпейската Асоциация по Урология (EAU), PSA в комбинация с ректално туширане трябва да се предложи на възраст от 45 години за мъжете, които имат преки роднини с рак на простатата, тъй като при тях риска от рак е значително по-висок. Най-скорошните проучвания показват, че допълнително изследване на PSA не е необходимо при мъжете по-вазрастни от 75 години, ако при първата му проверка нивото му е по-малко от 3 ng/ml. Това е така, защото риска от смърт от карцином на простатата при тези мъже е много нисък.

Автор: Д-р Васил Василев

Какви са причините за хематурия?

Нормално в урината се откриват само до няколко червени кръвни клетки. Повишаването им в урината (хематурия) може да се дължи на засягане на всеки един от отделите на пикочно-отделителната система – бъбреци, уретери, пикочен мехур, простата и уретра.

Примерни състояния, които могат да предизвикт хематерия

Хематурията е монго чест симптом в урологията и много състояния могат да предизвикат поява на кръв в урината. Някои от тях не са сериозни – като например интензивното физическо натоварване, което може да доведе до хематурия, която обикновенно изчезва за 24 часа. Много хора имат хематурия, без никакви проблеми, свързани с бъбреците, като понякога конкретната причина не може да бъде намерена. Но тъй като хематурията, може да е в резултат на инфекция на пикочните пътища, камъни в бъбреците, тумор или друг сериозен проблем, тя винаги трябва да е повод за консултация с лекар.

Как се диагностицира хематурията?

За да откриете причината за хематурия и да насочи към определена диагноза или за да се изключат определени причини, лекарят може да назначи поредица от тестове и изследвания - изследване на урината и кръв; образни изследвания на бъбреците или цистоскопия.

Обикновено изследването на урина – при него в нея се търсят различни клетки и химикали. В допълнение към намерените червени кръвни клетки, могат да установят, бели кръвни клетки, които са сигнал за инфекция на пикочните пътища (например цистит) или отливки, които са групи от клетки, отливки на тубублите на бъбреците, което е сигнал за бъбречно заболяване. Прекалено високо ниво на белтък в урината също сигнали бъбречно заболяване.

Кръвните тестове могат да разкрият бъбречно заболяване, ако кръвта съдържат високи нива на отпадъчни продукти (креатинин, урея и др.), които би трябвало да бъдат пречистени от бъбреците.

Образните изследвания включват ултразвуково изследване (Ехография), компютърна томография (Скенер), или венозна урография. При образните изследвания може да се открие тумор в пикочния мехур или бъбреците, камъни в бъбреците или уретера, увеличение на простатата (ДПХ) или други състояния блокиращи нормалното оттичане на урината.

Цистоскопията може да се използва за оглед и снимане на вътрешността на пикочния мехур, ако се подозира тумор.

Автор: Д-р Васил Василев

С него най-често се диагностицират камъни, които са заседнали в и блокират уретера, аномалии на отделителната система като вродени малформации, тумори и др.

Венозната урография е показана най-често в следните случаи:
-чести бъбречни кризи
-кръв в урината
-чести уринни инфекции

При нея се инжектира контрастно вещество (на базада на йод), което се извлича от кръвта от бъбреците и се отделя в урината. По този начин, контраста изпълва уринните пътища, които се „оцветяват” и стават видими, откъдето и името на изследването „Цветна снимка”.
Венозната урография е един от малкото диагностични методи, които освен информация за структурата, дават информация и за функцията на бъбреците, в зависимост от времето за отделяне на контрастното вещество, което го прави особено ценно.

Изследването не е болезнено и разликата от обикновената рентгенова снимка е интравенозното инжектиране на контрастното вещество. След инжектирането му се правят поредица от рентгенови снимки на 5-та, 10-та, 30-та и т.н. минути, на които се следи степента на отделяне на контраста от бъбрека. При по-късните снимки се изобразява много ясно както бъбречното легенче така и уретера, дори и пикочния мехур и дава възможност за откриване на конкременти, стеснения или анатомични аномалии на отделителната система.

Като всяки друга медицинска манипулация, изследването крие известни рискове от усложнения – алергична реакция към контраста, сърдечен стоп и др. За това то се извършва от специалист по образна диагностика (рентгенолог), в условия на готовност да се реагира адекватно в случай на усложнение.
Ако се спазват всички предпазни мерки и контра-индикации (в частност алергия към йод) усложненията са изключително редки. При пациенти с алергии към медикаменти, преди изследването се прави противоалегрична подготовка, след консултация със специалист алерголог.
Контрастните ващества могат да затруднят бъбречната фенкция, което трябва да се има в предвид преди изследването. При всички случаи, след венозната урография се препоръчва обилен прием на течности, за да се улесни елиминирането на контраста.

Както при всяко друго рентгеново изследване при жени, преди извършването му трябва да се изключи наличие на бременност.
Препоръчва се изследването да се прави „на гладно и жадно”, като преди началото му е желателно да се изпразни пикочния мехур.

Автор: Д-р Васил Василев

Цистоскопията е ендоскопски метод, който се използва за подпомагане на диагностицирането и проследяването на заболявания засягащи пикочния мехур: при диагностика и проследяване на туморите; за определяне източника на кървене (хематурия), камъни, чужди тела и др. Цистоскопията също се използва като метод за достъп до пикочния мехур при някои ендоскопски манипулации като фиксиране на стент „Double-J“, уретерален катетър и др. При Уретроцистоскопията се наблюдава отвътре уретрата, простатната жлеза и шийката на пикочния мехур.
Това изследване обикновено се извършва в условията на локална или кратка венозна анестезия.
Цистоскопа представлява тънка тръба, снабдена с оптична система за наблюдение и източник на светлина.

През последните години, се разработиха и въведоха в практиката т.нар. флексибилни (гъвкави) цистоскопи, с които значително се намалява травмиранто на уретрата и позволяват по-лесен оглед купола на пикочния мехур, което понякога трудно изпълнимо с класическите (ригидни) цистоскопи, особено при мъжете.

След цистоскопията е възможно в продължение на няколко часа, пациентите да изпитват парене в “канала” и фалшиви позиви за уриниране, но като цяло изследването се понася много добре от пациентите.

Възможните усложнения от цистоскопията са:
-преходно наличие на кръв в урината при по грубо манипулиране
-инфекция

Автор: Д-р Васил Василев

В предния край на катетъра, който се намира в пикочния мехур има балонче, което се раздува и не позволява на катетъра да се измъкне.

Най-честите заболявания и състояния, които налагат катетеризация са:

-Остра или хронична задръжка (ретенция) на урината

-Аденом на простатата (ДПХ)

-При обездвижени пациенти

-Предоперативно

Уретралния катетър обикновено се понася много добре от пациентите. Понякога е възможно поява на малко кръв в урината. Катетъра може да предизвика вторично възпаление на стената на мехура и/или уретрата, което се изразява с чести позиви за уриниране, болки и понякога изтичане на урина от уретрата покрай катетъра.
Препоръчват се редовна локална хигиена и почистване (антисептика) на уретрата.
При нужда от продължителна катетеризация, катетъра се подменя периодично (обикновено през около 30 дни), тъй като след определен срок, в следствие на поленалите по него уринни кристали и бактерии, той започва да се запушва. Сроковете за подмяна се определят от уролог.

Усложненията от катетеризацията са редки:
- уринна инфекция (особено при мъжете)
- запушване на катетръра от съсиреци при силно кървене от мехура
- измъкване на катетъра (случайно от самия пациент или при спукване/спадане на балончето, което го задържа в мехура)
- хронично възпаление на уретрата при продължителна катетеризация (най-често при мъжете), особено на входното място на катетъра на главичката на пениса.

За да се намали риска от усложнения се пропоръчва по-обилен прием на течности и редовни грижи за локална хигиена на входа на уретрата.

При възникване на някои от описаните по-горе усложнения, препоръчваме да се консултирате с уролог.

Автор: Д-р Васил Василев

Стентовете се използват, за да осигурят проходимостта на уретера, в случай на неговото запушване. Стента преодолява “запушването” на уретера и подсигурява свободното оттичане на урината от бъбрека към пикочния мехур.
Също така, тези стентове много често се поставят преди извършване на екстракорпорална литотрипсия на големи бъбречни конкременти, като предпазна мярка против запушване на уретера при елиминирането на фрагментите. Стентовете са направени от хидрофилни силиконови смеси, които им позволяват да “увличат” урината и играят роля на уретерни протези.
След елиминиране на уретерното препядствие, стентовете трябва да бъдат извадени от тялото, защото след определен срок (максимум 6 месеца), по тях започват да се отлагат кристали от урината, което води от една страна на запушване на стента, а от друга представлява предпоставка за развитие на инфекции, тъй като бактериите много по-лесно полепват по тях. В случай, че нуждата от стент е по-продължителна, то той трябва да се подмени с нов.
Съществуват различни по дължина и дебелина стентове, с различна извивка, според конкретните изисквания и цели. Стента се поставя цистоскопски, най-често в условията на анестезия.
Обикновено пациентите понасят добре присъствието на тези “тръбички” в тялото им. Въпреки всичко, те все пак са “чуждо тяло” и могат да понякога да са причина за кръв в урината, тъй като “горния” край “дразни” бъбрека, особено при по-голяма физическа активност. Възможни са и фалшиви позиви за уриниране, които се дължат на дразненето на пикочния мехур от “долния” карай на стента.
При наличие на стент антирефлуксният механизъм на пикочния мехур изчезва, което позволява на урината да се “връща” обратно от мехура към бъбрека, което може да е причина за болки в лумбалната област от страната на стента, в случай на дълго “стискане” и силни напъни при уриниране.

В случай на непоносимост на стента и/или новопоявили се усложнения (болка, силно кървене, температура, болезнени позиви за уриниране и др.), Ви съветваме да се свържете с лекуващия Ви лекар.

Автор: Д-р Васил Василев