Посете сайта на Асоциацията, където можете да се регистрирате и станете пълноправен член.
www.bayu.uroweb.bg

Автор на клипа Д-р Василв Василев

Основните проблеми, които ще бъдат разглеждани на симпозиума са:
1. Доброкачествена простатна хиперплазия
2. Карцином на простатната жлеза
3. Възпалителни промени на простатната жлеза
4. Еректилна дисфункция и фертилитетни проблеми
5. Оперативни техники в урологията
6. Вария

Изтеглете регистрационната форма за участие.

Клиника по Урология,
УМБАЛ „Александровска“

Представяме ви случай на 55 г. пациент с изразени микционно-дизурични смущения от около 2 години, нощтно уриниране – 3-4 пъти. Последната 1 година е бил на лечение с алфа-блокери, без особен резултат.

Проведени изследвания:

- IPSS 22/ QL 5

- Урофлоуметрия – Flow Max 5 ml/s

- PSA – 1,14 ng/ml

- Трансабдоминална и трансректална ехография:

При трансабдоминалната ехо-графия на простатата – размери 3.66 см х 3.70 см., хомогенна консистенция и гладки очертания.

В пикочния мехур личи конкремент с размери 2.23 см.

При трансректалната ехография – простатата с р-ри: сагитален 3.90 см., трансверзален 4.44 см., логитудинален 4.63 см. Обем на простатата 42 сс.

Дабелина на мехурната стена 0.6 см.

При пациента се взе решение за извършване на камбинирана трансуретрална лазерна литотрипсия и резекция на простатата.

Представяме ви кратък видео-клип от манипулацията.

Продължителност на интервенцията – 57 мин., като първи се направи лазерна литотрипсия на камъка в пикочния мехур и след като се евакуираха фрагментите, се направи монополярен ТУР на простатата. Резецирана тъкан – 32 гр., количество използван иригационен разтвор – 15 литра.

Следоперативно – показатели Hb 132 (предоперативно 148); промивната система бе спряна на 12-я час; уретралният катетър се свали на 2-ри следопиративен ден, като пациента възстанови спонтанна микция; Урофлоуметрия след свалянето на уретралния катетър – Flow Max – 21 ml/s.

Пациента се изписа на втори следоперативен ден.

Автор на клипа: Д-р Васил Василев

Ракът на бъбрека

Ракът на бъбрека произхожда от произхожда от епителните клетки на бъбречните каналчета.
Обикновено той има относително бавно развитие, очраничено първоначално в пределите на самия бъбрек, като може да достигне до много големи размери – над 15-20 см.
Характерно за туморите на бъбрека е ранното метастазиране по кръвен (венозен) път, първоначално в бъбречната вена, а в по-напреднали стадий е мъзможно “туморния тромб” да достигне и до дясното сърдечно предсърдие. По тази причина, най-честите далечни метастази са в белия дроб.

Стадиране туморите на бабрека?

Според разпространението на рака в самия бъбрек, в съседните тъкани и органи и/или наличието на далечни метастази, през 2002г. т.нар. TNM (Tumor Node Metastasis) класификация.
За да не ви отегчаваме, ще ви представим съкратен вариянт:

T1 Тумор ≤ 7 см., очраничен в пределите на бъбрека
T2 Тумор ≥ 7 см., очраничен в пределите на бъбрека
Т3 Туморът инвазира бъбречните съдове и/или надбъбрека и/или околобъбречната тъкан, но не преминава извън т.нар. капсула на Герота.
Т4 Туморът преминава извън капсулата на Герота.

За описание на хистологичният вариянт на рака най-често се използва т. нар. касификация по Furhman, която определя степента на малигненост.

Какви са симптомите на туморите на бъбрека?

Туморите на бъбрека имат бавно развитие, което често не дава оплаквания или те са много слаби. Най-честите симптоми са:
-кръв в урината (хематурия)
-болка в лумбалната област
-опипваща се туморна маса

Важно е да отбележим, че с развитието и разспространението на образните изследвания (осонвно ехографията), през последното десетилетие все повече тумори на бъбреците се откриват случайно. Пациентите нямат почти никакви оплаквания и туморът се открива при преглед по повод на някакво друго заболяване.

При 30 % от пациентите е възможно да се прояви т.нар. паранеопластичен синдром, включващ – отслабване на тегло (понякога дори кахексия), анемия, продължителна висока температура, повишена СУЕ и др.

Как се диагностицират туморите на бъбрека?

За диагностика на рака на бъбрека най-често се използват ехографията (ултразвук), Компютърна Аксиална Томография  - КАТ ( или скенер) или Магнитен Резонанс. Ехографията, като бързо и евтино, обикновено е “ориентировъчно” изследване и много често се използва за скрининг метод. Но за определяне на точните размери на тумора, формата, консистенцията му, както и отношенията му със съседните органи и анатомични структури, търсене на метастази и т.н., според EAU (Европейска Асоциация по Урология) се препоръчва КАТ или МР. Чрез тях много по-точно се определя стадия на заболяването (TNM), а от там и последващия терапевтичен подход.

Какво е лечението на туморите на бъбрека?

Лечението на рака на бъбрека е основно хирургично – премахване на целия бъбрек, заедно с туморната маса – т.нар. радикална нефректомия. При малки тумори (≤ 7 см.), локализирани в бъбрека е възможно да се направи и парциална резекция на бъбрека, като се отстрани само тумарната формация и се запази останалата част от органа. За съжаление, дори и при подобни размери запазването на бъбрека е невъзможно.

Химиотерапията, лечелечението или хормонотерапията не са ефективни по отношение на рака на бъбрека.
При пациенти, при който общото състояние и съпътстващите заболявания не позволяват оперативна интервенция или в случаи на много напреднали и неоперабилни тумори, като палиативен метод може да се приложи емболизация на бъбречната артерия. По този начин се прекъсва кръвотока към бъбрека, а така и към тумора, коета забавя значително развитието му.

През последните години, за оперативно лечение на тумори на бъбрека все по успешно се използват и ендоскопските методи – лапароскопска или робото-асистирана нефректомия или парциална резекция.

Бъбречно-клетъчният карцином е сред тези видове рак, които са чувствителни на лечение с медикаменти, стимулиращи на имунната система – т.нар. имунотерапия. Такива вещества са интерферонът и интерлевкин-2. Тяхното приложение обаче трябва да бъде добре обмислено и прецизирано, защото може да доведе до рискови странични ефекти.

Прогноза при рак на бъбрека

Има много фактори, които влияят на резултата след лечение за рак на бъбреците. Въпреки това, двата най-важни прогностични фактори стадия на заболяването и степента на малигненост. Основната концепция е, че колкото по-голям е туморът, толкова по-малка е вероятността за радикално излекуване. По-висока степен на малигненост също предполага по-нисък шанс за излекуване. Шанса за излекуване с дългосрочно проследяване е добре дефиниран за радикалната отворена и парциална нефректомия. Освен това, в дългосрочен план, по отношение на лапароскопската радикална нефректомия, резултатите показват, сходни данни с тези на класическата отворена хирургия.

Очакваме Вашите допълнителни въпросии коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София

Прочетете още статията за най-честите Доброкачествени тумори на бъбрека.

Библиография

Неусетно измина още една година и днес, 04 ноември, Urology.bg чества втория си рожден ден. Смятаме, че втората ни година може да се определи като успеша – време, през което сайта се утвърди като референтен урологичен портал в Българското интернет пространство, гарантиращ качество и професионално съдържание.
Всичко това стана възможно благодарение на Вас и доверието, което ни гласувате, като посещавате Urology.bg.

С пожелания за здрава и успешна година!

Д-р В. Василев

Основател на Urology.bg

Представяме ви програмата на събитието, както и възможност да изтеглите регистрационната форма за участие в него.

Брахитерапията е метод за лъчелечение, при който източника на радиация е разположен вътре в прицелния орган или в непосредствено съседство с него.

Ракът на простата от своя страна е благоприятен за брахитерапия поради анатомичната достъпност на жлезата през кожата на перинеума.
Разработени са два основни метода за брахитерапия: преманентна брахитерапия със семена и по-съвременния вариянт – брахитерапия с висока мощност на дозата (т.нар. High Dose Rate (HDR) brachyterapy).

Ракът на простатата е лечим при условия, че в него се реализират високи дози лъчение (над 70 Gy), но от друга страна с нарастване на общата лечебна доза радиация, расте и вероятността от засягане и увреждане на съседните на простатата здрави органи – ректум, тънки черва и пикочен мехур. Ето защо, при лъчелечение на рака на простатата е от голямо значение, тези високи дози радиация да се реализират с висока прецизност и по възможност само в простатната жлеза.
Брахитерапия на простатата с висока мощност на дозата (HDR brachytrerapy) е модерна форма на лъчелечение на рака на простата, която вече е достъпна и за българските мъже. Това стана възможно благодарение на усилията на мултидисциплинарен научен екип от Националната онкологична болница, Университетска болница „Лозенец“ и НЦРРЗ, да внедрят този изключително ефективен и атравматичен лечебен метод в България. Той е подходящ за болни с локализирано в простатата (т.е. без разсейки) заболяване и е равностоен като лечебен резултат на оперативното лечение (радикалната простатектомия) или високотехнологичното триизмерно перкутанно лъчелечение. Според Европейската Асоциация по Урология (EAU), метода се препоръчва при следните случаи:

- стадий на заболяването Т1b – T2a N0,M0

- високо до умерено диференциран хистологичен вариант  (Gleason Score ≤ 6)

- първоначални стойности на PSA < 10 ng/ml

-обем на простатата < 50 см³

-рака се открива в по-малко то полвината от биопсичните проби

Методът може да се прилага под формата на монотерапия или пък при риск от непроявено локално разпространение на заболяването, да се съчетава с перкутанно лъчелечение за областта на малкия таз до доза 46 Gy. Така карциномът получава доза над 100 Gy, нещо непостижимо дори с най – модерните линейни ускорители, при по – ниска токсичност за здравите тъкани.

Схема на заигляне

Процедурата представлява временно въвеждане на радиоактивния източник 192-Ir (иридий) в простатата, посредством тънки катетри, под непрекъснат трансректален ехографски контрол, при което болният е под обща или спинална анестезия. Това свежда възможността за неточности в лечението до минимум и дава възможност за корекцията им по всяко време. Този контрол върху лечебния процес дава също така възможност за вариации и прецизиране на дозата в пределите на самата жлеза – по – голяма доза за тумора и по – ниска за уретрата и ректума. Имплантът остава в пациента само по време на облъчването (средно 10-20 мин.), след което се отстранява и болният се прибира при семейството си още на следващия ден. При монотерапия процедурите са три и се провеждат през интервали от две седмици, докато при съчетано с перкутанно лъчелечение – две през две седмици.

Основните преимущества на брахитерапията с висока мощност на дозата са:
-ефективност подобна на останалите радикални лечебни методи,
-при по-ниска честота на значими последствия за здравите съседни органи;
-по-малко инвазивна от хирургията;
-по-добър икономически профил;
-значимо по-кратко лечебно време от перкутанното облъчване.

Като странични ефекти и усложнения от брахитерапията се описват (спроед EAU):

-цистит, кръв в урината (хематурия), сриктури, инконтиненция в около 5 % от случаите (обща токсичност върху пикочо-отделителната система около 12 %)

-проктит (възпаление на ректума) в около 8 %

-хронична диария – около 4 %

-оток на краката – 1.5 %

Ние сме горди, че сме един от шесте центъра в Европа предлагащи този тип радикално лечение на болните с рак на простатата.

Автори на публикацията:

Д-р Васил Василев - Уролог, УМБАЛ „Александровска“

Д-р Камен Недев - Клиника по лъчелечение към СБАЛО-ЕАД, София