Представяме Ви кратък клип на Биполярна Трансуретрална „безкръвна“ резекция на простатната жлеза – TUR-P, по повод ДПХ (Аденом на простатната жлеза).

За повече информация и подробности относно процедурата прочетете тази статия.

Манипулацията е извършена от: Доц. М. Георгиев

Д-р В. Василев

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на видео-клипа: Д-р Васил Василев,

Заснет в Клиника по Урология, Университетска Болница „Александровска“, София

Като първа публикация във Видеотеката Ви представяме кратък клип на лазерно разбиване на камък в уретера. На него ясно се вижда отделните етапи на процедурата – оператора прониква в уретера, идентифицира конкремента, позиционира сондата, дезинегрира камъка и накрая изважда по едрите фрагменти с бримка.

За повече информация и подробности относно процедурата прочетете тази статия.

Urology.bg – Laser Lithotripsy of ureteral stone from Urology.bg on Vimeo.

Манипулацията е извършена от: Доц. М. Георгиев

Д-р В. Василев

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на видео-клипа: Д-р Васил Василев,

Заснет в Клиника по Урология, Университетска Болница „Александровска“, София

Резултатите от проведената сред потребителите на сайта Urology.bg анкета, ясно показаха желанието им за създаване на урологичен форум, където да се обсъждат и коментират различни урологични и други медицински проблеми.

С удоволствие представяме новия Форум “Урология и Ендоурология“ , който е част от сайта и приветстваме всички желаещи да се включат в него.

Правилата за ползване и коментиране във форума са сходни с тези в сайта и молим всички участници да се запознаят с ТЯХ преди да коментират в него.

Добре дошли на всички!

]]> http://www.urology.bg/forum-annonce/feed/ 0 http://www.urology.bg/15-th-national-simpozium/ http://www.urology.bg/15-th-national-simpozium/#comments Wed, 26 May 2010 18:07:02 +0000 Д-р Василев http://www.urology.bg/?p=1609 От 03 до 05 юни 2010 в гр. Сандански ще се проведе традиционния Национален симпозиум по Урология.

През годините, това традиционно събитие се утвърди като един от най-посещаваните и значителни урологични форуми в България, посещаван от колеги от цялата страна. Представяме Ви програмата на симпозиума:

Доброкачествена Простатна Хиперплазия

По тази причина лечението на ДПХ е една изключително актуална тема в днешно време и представлява основен проблем в урологичната практика. През последното десетилетие, освен изключителния напредък на фармацевтичните продукти, се разработиха и редица нови, високотехнологични хирургични методи за лечение на това състояние. При поставяне на диагнозата ДПХ, пациентът трябва да бъде насочен към уролог, тъй като адекватното лечение (консервативно или оперативно) може да бъде определено само от опитен специалист.

Лечението на аденома на простатата се разделя на две основни групи – консервативно и хирургично.

Консервативно лечение

Изчаквателно наблюдение

На пациентите трябва да бъде обяснено, че отслабването на струята на уринирането, появата на единични капки в края на микцията, нощното ставане са признаци на остаряването, които човек трябва да приеме. При по-силни оплаквания трябва да се избягват натоварвания като прекаляване с алкохол и неусетно напълване на пикочния мехур по време на работа. За да се предотвратят дразнещите състояния трябва да бъде регулирана чревната перисталтика, избягване на силни концентрати, газирани и много студени напитки. Движението се отразява благоприятно и намалява оттока на простатната жлеза.

Фитотерапия

Тя е най-старата медикаментозна терапия на простатната хиперплазия. Част от оплакванията на това състояние се повлияват благоприятно от противовъзпалителното и отпускащо действие на екстрактите от различни растения – преди всичко екстракти от палма (фитостерол), коприва, тиквени семки, африканска дива слива.

Лечение с алфа-блокери

Целта на това лечение е да се повлияе спазъма на гладката мускулатура на простатата. Проведените проучвания с различни алфа-блокери показват, че около 70% от пациентите лекувани по този начин се повлияват положително. Чрез използването на последната генерация високо селективни алфа-1-блокери (Алфузозин, Доксазозин, Тамсулозин) може значително да бъде намален процента на намаленстраничните ефекти на предишните ганерации от тази група медикаменти, засягащи кръвообръщението и изразяващи се в понижаване на артериалното налягане.

Лечение с инхибитори на 5-алфа-редуктазата

5-алфа-редуктазните инхибитори (Финастерид, Дутастерид) възпрепятстват образуването на 5-алфа-дихидротестостерон в простатата, който регулира растежа на простатната тъкан. При това лечение се стига до намаляване на концентрацията на дихидротестостерон и дълготрайно намаляване обема на простатата с около 30%. Важен факт за превенцията на карцинома на простатата е, че стойностите на ПСА спадат с около 50% при прием на 5-алфа-редуктазни инхибитори. Отслабването на оплакванията зависи от обема на простатата – по-големи простати (40 гр.) реагират по-добре на лечението.

Катетеризация

Тя е едновременно диагностична и терапевтична процедура при остро или хронично задържане на урината. При остра задръжка на урината фиксирането на трансуретрален катетър е задължителна терапевтична манипулация. С изпразването на мехура субективните оплаквания рязко изчезват. Често еднократната катетеризация е достатъчна за нормализирането на микцията. Само остро преразтегнатата, но неувредена мехурна мускулатура възстановява нормалната си функция. В тези случаи задръжката на урина може да се приема за еднократно събитие, след което да следва дългогодишен интервал, в който пациентът да не даде повторни оплаквания. Ако задръжката се повтаря това е индикация за оперативно лечение. При хронична задръжка на урината е нужно изпразването на мехура за по-продължителен период от време и се препоръчва коремен дренаж (Cystofix). Този метод има следните предимства – избягва се появата на уретрит, рискът от инфекция на пикочните пътища е по-малък, пациентът сам може да провери до каква степен е възможна отново спонтанна микция.

Оперативно лечение

Често повтарящата се остра или хронична задръжка на урината, високи стойности на остатъчната урина, дилатация на горните пикочни пътища, хематурията или рецидивиращите инфекции се определят като индикации за оперативно лечение. Целта на опретивното лечение е с отстраняването на препядствието на урината, което създава уголемената простатната жлеза, да се постигне нормализиране на мехурното изпразване.
Оперативното лечение от своя страна включва две основни групи методи – класически (“отворени”) и трансуретрални (“безкръвни”) методи:

Класически “отворени” операции

Най-разпространените от тях са супрапубична трансвезикална или ретропубична простатектомия – представляват отстраняване на простатата през мехура или директно през простатната капсула. Отворената енуклеация на простатната жлеза показва по-добри резултати от трансуретралната електроексцизия (ТУР–П) при пациенти с голям обем на простатата. След операцията урината най-често остава за няколко седмици макроскопски мътна и съдържа микроскопски изобилно левкоцити и бактерии. Простатното ложе се нуждае от това време за епителиализиране. Позитивен резултат от оперативното лечение е значително подобреното уриниране. Потентността (ерекцията) се запазва. Наблюдава се следоперативна ретроградна еякулация. Чувството за оргазъм е непроменено.

Електрорезекция на простатата (ТУР-П)

Това е златен стандарт за оперативно лечение на простатата. Представлява отстраняване на жлезата чрез високофреквентен ток. С помощта на специален инструмент (резектоскоп) с електрична бримка простатата се изрязва на малки ивици, които се елиминират с промивната течност от мехура през шафта на инструмента. ТУР-П представлява стандартен метод, с който се сравняват всички останали. При правилен подбор на пациентите и използване на модерни техники за резекция се постигат добри дългосрочни резултати и ниска смъртност. Напоследък се прилага резекция на простатата с биполарен ток.

Трансуретрална резекция на простатата

Трансуретрална инцизия на простатата (ТУИ-П)

Представлява инцизия на простатата в областта на мехурната шийка. За разлика от ТУР-П при този метод не се отстранява простатна тъкан. Концепцията на тази терапевтична техника се състои в това, мехурната шийка да бъде инцизирана в надлъжна посока с помощта на трансуретрално копие на 5, 7, 6 или 12 часа. Ефективността на този метод е добра, когато той бъде използван при пациенти с малък обем на простатата (<20 гр).

Усложнения

При ТУР–П съществува смъртност между 0,2% и 3,3% и инконтиненция значително под 3%. Импотентността не е често странично явление при ТУР-П, но по този въпрос са публикувани твърде малко обективни данни. Ретроградната (суха) еякулация се среща с висока честота и е без голямо значение за качеството на живот на пациентите. Рецидиви биха могли да намалят ефективността на тази терапия. След свалянето на катетъра могат да се появят симптоми за неудържима микция.
При отворената простатектомия трябва да се обърне внимание на инфекции на оперативната рана или пикочните пътища. Възможна е инфекция на епидидима и тестисите – орхиепидидимит. Ревизия на операцията е възможна при обилна следопаративна хематурия. Късно усложнение може да бъде образуването на некрози в уретрата със стриктури.
ТУР-Синдром – Това е рядко наблюдавано усложнение при ТУР-П. Влизането на промивни води в съдовата система (вени) води до излишък на течност и липса на натрий. Проявява се със състояние на обърканост, белодробен отток, мозъчен отток, хемолиза и бъбречна недостатъчност. За предотвратяване на синдрома оперативното време трябва да бъде ограничено като цяло до 60 минути.

Съвети към пациента след операцията – въздържане от полов живот до 4 седмици след операцията, избягване на запек, натоварване на перинеалната област (каране на колело), след оперативното лечение на ДПХ профилактичните прегледи за превенция на карцинома на простатата трябва да продължат.

Алтернативни и перспективни методи на лечение

Термотерапия

Трансректалната локална хипертермия с температури под 45 градуса е обективно безсмислен терапевтичен метод. Трансуретралната термотерапия (над 60 градуса) може да доведе до намаляване на обема на простатната хиперплазия чрез некротизиране на простатната тъкан. Резулататите в дългосрочен план подлежат на бъдещо уточняване.

Интрауретрални имплантати

Те представляват своеобразни тръбообразни метални мрежи, които са поставят в простатната част на уретрата, като я разширяват и по този начин могат да намалят обструкцията от простатата. Метода води често до дразнене на мехура и канала и се използва само при иноперабелни, но подвижни пациенти.

Лазерна терапия

Така наречената лазерна термокоагулация води до некротизиране на простатната тъкан. Тези методи се използват все още предпазливо и тепърва ще се изпробват поради несигурни резултати, проследени във времето.

Holmium-лазерна резекция

Тя прави възможно отстраняването на простатна тъкан и създаването на отворен простатен канал сравнимо с ТУР–П. Слабото кървене при този метод обещава това да бъде една по-ниско инвазивна манипулация. Предстои проследяването на такива пациенти.

Електровапоризация / Лазервапоризация – Тя представлява модификация на конвенционалната ТУР–П.

Криохирургия на простатата и балонна дилатация – Замръзяването под 190 градуса, както и балонната дилатация не се използват поради ред компликации и неефективност.

Автор на статията: Д-р Владислав Младенов дм.,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София

Следете на живо 25-я конгрес на Европейскятя Асоциация по урология.

Половин година след създаването на сайта ви предлагаме следната анонимна анкета, с цел оптимизиране и подобряване на качеството и информацията представена в него. Молим да отговорите откровено на въпросите в нея, за да ни помогнете да Ви бъдем още по-полезни.
Благодарим предварително!

Екипа на Urology.bg

Ракът на пикочния мехур е едно от най-често срещаните малигнени заболявания в индустриално развитите страни и представляват приблизително 5-10% от всички ракови заболявания в Европa, САЩ и Австралия [1,2]. През 2000 година, в световен мащаб заболеваемостта е била 260000 при мъжете и 76000 при жените (Ferlay et al., 2001). В същото време, поради високата дългогодишна преживяемост и съответната нужда от чести рутинни прегледи и лечение, ракът на пикочния мехур се явява и най-скъпото от всички онкологични заболявания – 96000-187000 US $ за пациент [2].

При поставянето на диагнозата, приблизително 75-85% от пациентите са в стадий на повърхностно развитие на заболяването (ограничено само мукозата или субмукозата на мехурната стена), а именно Carcinoma in Situ (CIS) или T1 [3].

TNM - красификация на туморите на пикочния мехур

70-80 % от тези състояния се разрастват папиларно (екзофитно) и по правило са лесно различими и лечими ендоскопски. Но въпреки всичко, откриването им със стандартните ендоскопски методи е значително затруднено и несигурно, тъй като те лесно могат да бъдат оприличени на възпалителна или нормална тъкан [4], особено от по-неопитни оператори. От друга страна, тези лезии имат голямо значение за изхода на заболяването, тъй като те притежават голям малигнен (раков) потенциал и след диагностицирането  голяма част от тях, 36%(дисплазии) и съоветно 83%(CIS и Т1), крият риск от прогресиране в по-сериозен стадий на заболяването (мускулно-инвазивен карцином)[5], което значително променя както лечебната тактика, така и намалява значително шансовете за пълно (радикално) излекуване.

Именно ранното диагностициране на туморите на пикочния мехур, в стадий когато мехура е слабо засегнат и туморните формации са малки и повърхностни (не навлизат дълбоко в стената на мехура) е от най-голямо значение за последващото лечение и качеството на живота на пациента.

От друга страна, туморите на пикочния мехур се характеризират висока честотата на рецидивиране и въпреки адекватното лечение с Трансуретрална резекция (ТУ-ТУР) или Лазерна коагулация, 50 до 70% от пациентите в последствие развиват локален рецидив, а 10 до 20% прогресират до мускулно инвазивен стадий [3]. Причините за високата честота на рецивите са различни и това е много дискутирана и актулана тема, като се смята, че една от тях са пропуснатите по време на трансуретрална резекция малки туморни формации, които са много трудно отличими от нормалната тъкан, когато се използват конвенционалните методи за наблюдение.
Ето защо относително ниската чувствителност на стандартната цистоскопия за детекцията на ранните стадии на туморите на пиккочния мехур, става причина за непрекъснатото развитие на модерни ендоскопскиите методи, базиращи се на флуоресценцията.

През последните години се разработи Фотодинамичен метод (PDD – PhotoDynadmic Diagnostic) даващ възможност за флуоресцентно оцветяване на туморните формации на мехура. При Фотодинамично едндоскопско изледване се използва флуоресценцията, за създаване на визуален контраст между нормалната и раковата тъкан. По този начин се получава своеобразна карта на пикочния мехур, представяща контрастно туморните формации. Чувствителността на метода достига до 96.6% [6].

Както се вижда на снимката, яркото контрастиране между неопластичната и нормалната тъкан значително улеснява уролога, който ясно вижда и най-малките формации, което допринася за по-ранното и прецизно диагностициране на туморите на пикочния мехур. С високата си чувствителност, този метод позволява детекцията дори на най-малките туморни единици като дисплазии, CIS, Т1 и съответно радикалното им лечение.
Проведени клинични проучвания с провеждане на над 1000 PDD-контролирани биопсии на пикочния мехур показват значителна надежност на метода – чувствителност над 97%. [7]

През 1995 г. в Karl-Storz първи разработват и въвеждат в употреба специализирана ендоскопска апаратура за фотодинамична диагностика, предназначена за урологията -„D-LIGHT“ представляваща мощен светлинен източник в синия спектър (380-450nm) и ендоскопска оптика с вграден специален филтър, който значително подобрява контраста, като намалява ефекта от т.н. автофлуресценция и отразената синя светлина.

Системата "D-LIGHT" на фирмата Karl-Storz за фотодинамична диагностика

Като техническо изпълнение Фотодинамичната диагностика не се различава от класическата цистоскопия или класическата трансуретрална резекция, освен че 2-3 часа преди започване на манипулацията, в пикочния мехур се инстилира 5-Аминолевулиновата киселина (5-ALA), която навлиза и се “натрупва” преференциално в туморните клетки и при осветяване със синя светлина (380-450nm) те флуоресцират в ярко червено.
Страничните ефекти от интравезикалното прилагане на 5-ALA са минимални. Проведени клинични проучвания доказват за липса на системна резорбция на 5-ALA [8].

PDD-цистоскопия - на монитора ясно се виждат и най-малките съмнителни участъци (посочени със стрелки)

В последните години големи надежди за радикалното лечение на карцинома на пикочния мехур се залагат на т. нар. PDD контролиран ТУ-ТУР. Високата чувствителност на метода дава възможност за ендоскопско лечение и на най-малките и трудно откриваеми плоски тумори. Използването на PDD по време на трансуретрална резекция дава реална възможност за по-точно прецизиране на туморните граници, а оттам и намаляване на броя на резидуалните неоплазми след манипулацията. Проучванията показват, че PDD-ТУР превъзхожда конвенционалния ТУР по отношение следните показатели [9]:
-време без рецидив – recurrence-free survival (RFS)
-честота на рецидивите
-липса на рецидив

Европейската Асоциация по Урология (EAU) препоръчва използването на Фотодинамичната диагностика в случаите, когато се подозира наличие на CIS, позитивно цитологично изследване или рецидивиращи нискодиференцирани тумори на пикочния мехур.

Качествата и преимуществата на фотодинамичната диагностика допринесоха метода да бъде въведен в рутинната урологична практика и да открие нови хоризонти в усъвършенстването на диагностицирането и лечението на туморите на пикочния мехур. Представяме ви кратко клипче на PDD – изследване, на което много ясно се вижда контраста между раковата (червено) и нормалната (синьо) тъкан, които с конвеционална цистоскопия с бяла светлина са неразличими.

За съжаление, поради високата цена на апаратурата, в България Фотодинамична диагностика се използва рутинно само в няколко урологични клиники, една от които е Клиниката по Урология на Александровска Болница, където само за поседните 2 години над 150 получиха възможността да се възползват от този метод.

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София

Библиография

Hа 9 април (петък) от 10 до 14 ч. специалистите, включително и Уролози от Aлександровска болница ще преглеждат безплатно пациенти от София и страната. За прегледите не е необходимо направление от личeн лекар, а само актуална медицинска документация (ако има в наличност), свързана с историята на заболяването – изследвания (рентгенови и клинични) и епикризи.

С цел оптимална организация, безплатните консултативни прегледи ще се извършват само по предварително записване в консултативните кабинети на съответните клиники т.е. в ДКЦ (поликлиниката) на александровска болница.
Кампанията на болницата се провежда традиционно за девета поредна година. под надслов „здравето е отговорност“ и се организира по повод 7 април – международния ден на здравето.

Урология – тел. 02/9230 202

За допълнителна информация натиснете ТУК

Лазерът (от английски LASER — Light Amplification by Stimulated Emision of Radiation) е източник на монохроматична, кохерентна и насочена светлина, тоест лазерът изпуска тънък, добре насочен, кохерентен сноп с постоянна дължина на вълната (т.е. с еднакъв цвят), постоянна фаза и голяма яркост, за разлика от некохерентните източници като електрическите крушки, които излъчват вълни в почти целия електромагнитен спектър и във всички посоки. Принципът на действие на лазера е комбинация между квантово-механични и термодинамични процеси.

Различните лазери излъчват фотони с различна дължина на вълната от електромагнитния спектър. Това е най-важната и основна характеристика, от която зависят свойствата и качества на различните лазери. Други важни характеристи на лазерите са мощността (измервана във ватове [W]) и режима на работа – непрекъснат (постоянен), пулсиращ (300-1000 импулса в секунда), “Q-switch”.
Дължината на вълната на лъча би трябвало да е пропорционална на прониквателната му способност в тъканите – колкото по-дълга е вълната, толкова по-дълбоко в тъканите навлиза лъча. Но за ефекта на лъзерите върху тъканите от друга страна най-голямо значение има до каква степен, енергията на лъча се абсорбира от тях. Например Neodyme yttrium-aluminium-grenat (Nd: YAG) лазерът използван в урологията за разбиване на камъни, излъчва светлина с дължина на вълната 1060 nm, близка до инфрачервения спектър, която не се обсорбира от хемоглобина и от водата в тъканите и навлиза в тях около 5-10 мм. От друга стрна CO2 лазерът излъчва на 10600 nm (дължина на вълната, която би трябвало да има много голяма прониквателна способност), навлиза едва на 0,1 мм., защото тази дължина на вълната в голямо количество се абсорбира от водата в тъканите.
Лазерите с малка прониквателна сособност в тъканите са много подходящи при разбиване на камъни, тъй като риска от нараняване на уретера значително намалява.

Ендоскопското разбиване на камъни с лазер стана възможно благодарение на миниятюризирането и усъвършенстването на оптичните влакна (сонди), което позволи премиаването им през работния канал на уретероскопа и пренасянето на лъзерния лъч до всяка част на отделителната система. За информация, съвременните лазерни сонди (силициеви или кварцови), които се използват за ендоскопска интракорпорална литотрипсия са с дебелина около 200-400 микрона.

Когато голямото количество концентрирана енергия е насочена срещу камъка, от повърхността му се отделя сноп от електрони, които създават, или плазмен, или парен балон, в зависимост от типа лазер, който нараства изключително бързо и действа като звуков или механичен удар, който раздробява конкремента. Конремента се разбива на финни фрагменти, приличащи понякога на прах, което в последствие позволява елиминацията им.

Двата основни типа съвременни лазери, които са подходящи и се използват в урологията за разбиване на камъни са Neodym: YAG (Nd: YAG) и Holmium: YAG (Ho: YAG).

Neodym: YAG (yttrium-aluminum-garnet) – този лазер излъчва при дължина на вълната 1060 nm в постоянен или пулсиращ режим. При контакт с повърността на камъка се създава плазмен бързо-нарастващ плазмен балон, който действа като звуков удар и разрушава конкремента. Тъй като тази дължина на вълната не се абсорбира от хемоглобина и водата, лъча има прониквателна способност в тъканите до 10 мм. По-модерна разновидност на този лазер е т.нар. FREDDY (The frequency-doubled, double-pulse Nd:YAG), който излъчва на пулсиращ режим от по два импулса с намалена мащност, което подобрява ефективността му и намалява проникващата му способност на 4 мм. и е много по-подходящ за разбиване на всички конкременти, освен цистиновите.

Holmium: YAG лазерът е по-съвремена разработка, който излъчва на 2150 nm. Механизъма на действие за дезинтегриране на конкремета е термомеханичен. На върха на сондата, енергията на лъча се абсорбира от водата, която се загрява и се зъздава парен балон, който бързо нараства и дестабилизира молекулите в контакт с него, което дезинтегрира всички видове камъни, включително и цистиновите. Освен това, тъй като тази дължина на вълната се абсорбира от водата и хемоглобина, този лазер има изключително малка проникваща способност от 0,5 мм., което го прави значително по-безопасен за околните тъкани.

Представяме ви кратко клипче на лазерна литотрипсия. След разбиването на камъка, по-големите фрагменти се екстрахират с помощтта на бримка.

Рисковете от усложниния на метода не се различават от тези на другите едноскопски методи за разбиване на камъни:
-перфорация на уретера – 5 %
-образуване на стриктури на уретера – 2 %

Като всеки друг хирургичен метод и лазерната литотрипсия има своите показания и противопоказания. Окончателното решение за използването на този метод трябва да бъде индивидуално и съобразено със състоянието на всеки отделен пациент.

Пре последните години, качествата и ефективността на лазерното лъчение го превърнаха предпочитан метод избор пред всички други методи за ендоскопско разбиване на камъни. За съжаление, цената на източника на лъчение и сондите, които най-често са за еднократна употреба е много висока и често напосилна, особено в България, където само няколко урологични клиники разполагат с тази модерна техника.

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София

Библиография