Стентовете се използват, за да осигурят проходимостта на уретера, в случай на неговото запушване. Стента преодолява “запушването” на уретера и подсигурява свободното оттичане на урината от бъбрека към пикочния мехур.
Също така, тези стентове много често се поставят преди извършване на екстракорпорална литотрипсия на големи бъбречни конкременти, като предпазна мярка против запушване на уретера при елиминирането на фрагментите. Стентовете са направени от хидрофилни силиконови смеси, които им позволяват да “увличат” урината и играят роля на уретерни протези.
След елиминиране на уретерното препядствие, стентовете трябва да бъдат извадени от тялото, защото след определен срок (максимум 6 месеца), по тях започват да се отлагат кристали от урината, което води от една страна на запушване на стента, а от друга представлява предпоставка за развитие на инфекции, тъй като бактериите много по-лесно полепват по тях. В случай, че нуждата от стент е по-продължителна, то той трябва да се подмени с нов.
Съществуват различни по дължина и дебелина стентове, с различна извивка, според конкретните изисквания и цели. Стента се поставя цистоскопски, най-често в условията на анестезия.
Обикновено пациентите понасят добре присъствието на тези “тръбички” в тялото им. Въпреки всичко, те все пак са “чуждо тяло” и могат да понякога да са причина за кръв в урината, тъй като “горния” край “дразни” бъбрека, особено при по-голяма физическа активност. Възможни са и фалшиви позиви за уриниране, които се дължат на дразненето на пикочния мехур от “долния” карай на стента.
При наличие на стент антирефлуксният механизъм на пикочния мехур изчезва, което позволява на урината да се “връща” обратно от мехура към бъбрека, което може да е причина за болки в лумбалната област от страната на стента, в случай на дълго “стискане” и силни напъни при уриниране.

В случай на непоносимост на стента и/или новопоявили се усложнения (болка, силно кървене, температура, болезнени позиви за уриниране и др.), Ви съветваме да се свържете с лекуващия Ви лекар.

Автор: Д-р Васил Василев

Като всяка нова и революционна методика, първите машини за разбиване на камъни (от т.нар. първа генерация) са имали много недостатъци – например при тях е можело да се използва само рентген за позициониране (прицелване) на камъка; невъзможност за разбиване на конкременти в уретера; за провеждане на процедурата се е налагало поставянето на спинална анестезия на пациента.

Литотриптор от първа генерация Dornier HM3®

Невъзможността за прицелване под ехографски контрол, нуждата от анестезия, както и ниската функционалност, водят до непрекъснато техническо усъвършенстване на метода. В резултат двайсет-годишно развитие и разпространение, модерните литотриптори от втора генерация са много по-малки и компактни, много по-евтини, с много по-голяма функционалност и ефективност, с възможност за локализиране на камъка както с рентгенова, така и ултразвукава система за визуализация, подпомогнати от софтуарен продукт, което от своя страна е довело до значително разширяване на индикациите и намаляване на контраиндикациите за ЕКЛТ.

Литотриптор от втора генерация Modulith SLX-F2-T® на фирмата Karl-Storz

Основата на Екстракорпоралната литотрипсия е да се фокусират ударни вълни върху конкремента, който се намира в тялото на пациета, без да предизвикват увреждане на околните тъкани. За разлика от тези от първа генерация, при модерните литортриптори, е възможно „разбиване на камъни“ както в бъбрека, така и по цялото протежение на уретера, включитерно и на камъни в пикочния мехур.
Показани за ЕКЛТ са почти всички бъбречни камъни, с размери по-малки от 2,5-3 см., почти всички уретерни, както и голяма част от мехурните, разбира се след преценка на цалостното състояние на пациента и конкретно на пикочо-отделителната система от специалист уролог, защото не бива да се забравя, че въпреки огромния напредък на метода, все пак съсществуват и противопоказания: бременност; нарушен коагулационен статус; активна инфекция; запушване на уретера; анатомични аномалии и др.

Един сеанс на ЕКЛТ продължава средно около 30 минути – приблизително 2,500 – 3000 удара, като се понася добре от пациентите и само в много редки случаи се налага поставянето на „упойка“ на по-чувствителни от тях. Често се налага провеждането на допълнителни сеанси в интервал не по-малък от 1 месец, понякога и повече, ако конкремента е с големи размери. При запушващи конкременти, локализирани в уретера или конкремент с особено големи размери, преди извършване на ЕКЛТ е препоръчително фиксиране на уретерен стент тип „Double J“, с цел превенция на запушването на уретера от множеството фрагменти от разбития камък.
Разрушения конкремент се елименира под формата на малки „песачинки“, което може в някои случаи (особено при по големите камъни) да предизвика болки, подобни на бъбречна колика. Възможно е и наличието на кръв в урината 1-2 седмици след процедурата. След всеки сеанс препоръчваме предписването на комбинация от медикаменти, както и увеличен прием на течности, с цел свеждане до минимум на тези неприятни състояния и улесняване елиминацията на фрагментите.

Въвеждането на Екстракорпоралната литотрипсия в рутинната урологична практика през последните 20 години, значително промени урологогичното ежедневие. В момента в България с този модерен метод се лекуват около 70-80% от всички пациенти с бъбречно-каменна болест, а в комбинаця с други методи (най-често ендоскопски), този процент нараства до 90. Благодарение на ЕКЛТ, случаите, при които се налага оперативна интервенция са все по-редки и не надвишават 5-10%.

Надяваме се, че темата поне малко е разяснила същността на този „революционен“ за урологията метод.

Очакваме вашите въпроси и коментари!

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg