Провокирани от липсата на единна класификация, диагностични алгоритми и терапевтични схеми, Европейската Асоциация по Урология (EAU) препоръчва на европейските уролози използването на класификацията на Националния Институт по Здравето на САЩ (NIH), като опит за унифицирането им на световно ниво.
До сега в термина “простатит” се включвха както острия и хроничния бактериален простатит, при които е доказан или се приема, че съществува инфекциозен причинител, така и “простатния синдром”, при който пациента се представя с клиниката на хрноничен простатит, но е невъзможно откриването на конкретния причинител.
За съжаление, при много малка част от пациентите с остър простатит, и особено в случаите с хроничен, е невъзможно доказването на конкретния причинител. В тази връзка, в случаите, когато при хронична “простатна” симптоматика, не се открива и не може да се докаже конкретния причинител, EAU и NIH, през 2007 г. въвеждат термина Хроничен Тазов Болков Синдром, обединяващ всички състояния на хронична простатна симптоматика, при които не се доказва конкретен причинител. Според новите препоръки, бактериалния простатит, трябва да се разграничи от ХТБС.

Те предлагат следната класификация:
1. Остър бактериален простатит
2. Хроничен бактериален простатит
3. Хроничен тазов болков синдром (ХТБС):
а) Възпалителен – при доказване на левкоцити в еякулата и/или простатния секрет и/или в урината.
б) Невъзпалителен – при липса на левкоцити в еякулата и/или простатния секрет и/или в урината
4. Асимптоматичен инфекциозен простатит

В тази статия ще се спрем на пръвите 2 състояния, остър и хроничен бактериален простатит, при които е доказано наличието причинител на заболяването. Тъй като темата за ХТБС е много обширна, на нея ще се спрем в отделна статия.

Според продължителносттта на симптомите, бактериалния простатит, се описва като остър и хроничен, когато продължителността на симптомите е по-дълга от 3 месеца.
Най-честите симптоми са:
1. Болка в :
-простатати/перинеума 46%
-тестисите 39%
-пениса 9 %
-пикочния мехур 6%
2. Често уриниране
3. Затруднено уриниране, със слаба струя и усилие от страна на пациента
4. Болка и парене по време на уриниране

Най-важното изследване, за диагностицирането на бактериалния простатит е количествено микробиологично изследване на урина, еякулат и простатен секрет както и съответното микроскопско изследване на последните, с цел търсене на левкоцити в тях, по повод на нововъведената концепция за ХТБС.

Най-честите причинители на простатита са:
-Escherichia coli (E. coli)
-Klebsiella
-Proteus mirabilis
-Enterococcus faecalis
-Pseudomonas aeruginoza
-Naiseria gonorrhoeae
-Trichomonas vaginalis (протозоа)
-Candida albicans (гъбичен причинител)

Участието на вътреклетъчните микрорганизми като Chlamidia Trachomatis все още се дискутира.

Възможни са няколко механизма на проникване в простатната жлеза:
1. Каналикуларен (най-честия) – при инфекция на уретрата (уретрит), по съседство, след колонизация на задната уретра, причинителите попадат в простатата.
2. По съседство от други органи – възможна е контаминация на простатат с бактерии от ректума, както чрез директна инвазия през стената на му, така и по лимфогенен път.
3. Хематогенен (кръвен) път – след прекарано инфекциозно или гнойно заболяване на друг орган, по кръвен път, причинителите попадат в простатата.

Тук е важно да споменем, че безразборните и непредпазени сексуални връзки, както и аноректалните сношения без употреба на презерватив, са основната причина за разпространение на заболяването сред младите мъже в активна полова възраст, и за съжаление долната граница засяга все по-млади и по-млади мъже, включително и деца.

Лечението на простатита много често е подценявано, както от лекарите, така и от пациентите, и една от причините за хронифициране на заболяването е недолекувания остър простатит. Почти всеки неправилно лекуван уретрит или остър простатит хронифицира. Трябва да се спазват трите основни постулата – подходящия препарат, в подходяща доза, за оптимален срок. Неспазването на, който и да било от тях, почти сигурно води до провал в лечението. Също така, е важно да споменен тенденцията при някои пациенти към самолечение, които на “своя глава” предприемат антибиотични курсове и поради тази причина в тази статия ще се спрем единствено на главните групи препарати, като представим тяхните плюсове и минуси, без да предлагаме, каквато и да е терапевтична схема.>

1. Тетрахинолони – отлична пенетрация в простатата, добра бионаличност, добра активност срещу типичните причинители и P. Aeruginosa, добра поносимост от пациентите, малко странични ефекти. Като минус ще отбележим тяхната фоточувствителност. Според EAU това са препаратите за първи избор.
2. Триметоприм – подобна характеристика като хинолоните, но относително скъпа цена и липса на активност към P. Aeruginosa и няко ентерококи.
3. Тетрациклини – те са евтини, добра активност с/у Хламидиите и Микоплазмите. Липса на активност към E. coli, P. Aeruginosa, противопоказани са при бъбречна и чернодробна недостатъчност.
4. Макролиди – активност към Хламидии.
5. Имидазолови препарати – това са химиотерапевтици със силно антипротозоино действие, както и с доказана висока активност към анаеробни причинители.

От друга страна, терапевтичния процес, може да се подпомогне и от допълнитерни медикаменти и процедури, при които въпреки че няма проведени клинични проучвания, много често подобряват и облекчават симптоматиката на пациента:
-прилагането на алфа-блокери
-хормонотерапия
-хипертермия, чрез т. нар. Трансуретрална Микровълнова Термотерапия (TUMT).
-простатен масаж

Също така, важно е да се обясни на пациентите, да спазват определен физически и хранителен режим – препоръчваме ограничаване на употребата на алкохол, лютиви храни, кафе, като субстанции имащи дразнещ ефект върху простатата. Спазване на лична хигиена и избягване на непредпазени сексуални контакти. Трябва да се изключи наличие на инфакция на постоянната партньорка, и ако се открие такава, да се приложи съответната терапия и нанея, за да се избегне “Пинг-Понг” ефекта – предаване на инфекцията един на друг.

Като финал на статията, която се оказа малко по-дълга от предвиденото, е важно да отбележим, че трябва да се обясни на пациента, че лечението на простатита, особено хроничния, е дълъг и труден процес, и той трябва да е наясно с факта, че при около 50 % от пациентите, ще се развие рецидив на болестта след спиране на лечението, защото без неговото съдийствие, всякакъв опит за лечение е обречен на провал.

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари по темата! Пишете ни!