Благодарение на разработването на все по-финни ендоскопски инструменти, даващи възможност за достъп до цялата пикочо-отделителна система и позволяващи да се използват единствено естествените отвори на тялото, лазерите навлязоха и се използват все повече в урологията. През последните години употребата на лазерите и техните качества, значително промениха представите за оперативното лечение на много заболявания: Аденом на простатата, Камъни в бъбреците и уретерите, Тумори на пикочния мехур и много други.

Лазерът (от английски LASER — Light Amplification by Stimulated Emision of Radiation) е източник на монохроматична, кохерентна и насочена светлина, т.е. лазерът изпуска тънък, добре насочен, кохерентен сноп с постоянна дължина на вълната (т.е. с еднакъв цвят), постоянна фаза и голяма яркост, за разлика от некохерентните източници като електрическите крушки например, които излъчват вълни в почти целия електромагнитен спектър и във всички посоки. Принципът на действие на лазера е комбинация между квантово-механични и термодинамични процеси.

В урологията намират приложение различни видове лазери:

-Holmium:yttrium-aluminum-garnet  (Ho:YAG)
-Neodymium:yttrium-aluminum-garnet (Nd:YAG)
-Potassiumtitanyl-phosphate laser (KTP/532) „Зелен Лазер“ и др.

Различните лазери излъчват фотони с различна дължина на вълната [nm] от електромагнитния спектър. Това е най-важната и основна характеристика, от която зависят свойствата и качества на даден лазери. Други важни характеристи на лазерите са мощността (измервана във ватове [W]) и режима на работа – непрекъснат (постоянен), пулсиращ(300-1000 импулса в секунда), “Q-switch”.

В същността си лазерното лъчение е светлина. Но какво в същност става, когато „осветяваме“ тъканите с нея и как тази светлина, „носеща“ в себе си голямо количество енергия  служи на хирурга?

Действието на лазерите върху тъканите не е еднообразно и еднотипно. В урологията най-голямо приложение намират термичния и механичния ефекти.

Термичен ефект на лазерите:

Термичният ефект на лазерите върху биологичните тъкани е комплексен и е резултат на три отделни феномена: преобразуването на светлината в топлина (нагряване), реакция на тъканите на повишената температура (денатурация) и продължителност на експозицията.

За да има някакъв ефект, енергията носена от лазерния лъч трябва да се абсорбира от тъканите.

Това поглъщане на енергията на лъча, се определя от дължината на вълната (т.е „цвета“ на лазера), тъй като различните молекули в клетките абсорбират в различна степен различните дължини на вълната. Например, по-голямата част от органичните молекули имат много висока абсорбция (поглъщане) на светлина от ултравиолетовия спектър (това обяснава, защо слънчевите лъчи са вредни за кожата например). Във видимия спектър на светлината (синьо, зелено, жълто) поглъщането се извършва на нивото на хемоглобина и меланина в тъканите. От друга страна, енергията на лазерите от инфрачервения спектър се поглъща основно от водата в тъканите.

Така погълната светлинна енергия на лазера се превръща в топлинна, която загрява тъканите. Колкото повече енергията се абсорбира от тъканите [Фиг.1] (хемоглобина и/или водата), толкова по-малка е прониквателната способност на дадения лазер [Фиг. 2].  В зависимост от вида лазер тя може да бъде от 0.1 mm. до 1 см.  и повече.  При употребата на даден вид лазер е изключително важно да се знае неговата прониквателна способност, тъй като при работа с него хирурга трябва да знае до къде се простира ефекта, за да не нарани неволно структурите в дълбочина.  Ето защо, модерните разери имат много малка проникване в тъканите.

Например т.н.  Neodyme yttrium-aluminium-grenat (Nd: YAG) лазерът използван в урологията за разбиване на камъни, излъчва светлина с дължина на вълната 1060 nm, близка до инфрачервения спектър, която не се обсорбира от хемоглобина и от водата в тъканите и навлиза дълбоко в тях около 5-10 мм. От друга стрна CO2 лазерът излъчва на 10600 nm (дължина на вълната, която би трябвало да има много голяма прониквателна способност), навлиза едва на 0,1 мм., защото тази дължина на вълната в голямо количество се абсорбира от водата в тъканите.

Фиг. 1 Стенен на абсорбция на лазерите он различните видове молекули - вода, протеини, хемоглобин и т.н.

Фиг. 2 Проникване в дълбочина на различните видове лазери

Резултата от термичния ефект на лазерите върху тъканите, в зависимост от степента и продължителността на нагряване, може да бъде:

-Хипертермия (затопляне) – умереното покачване на температурата в тъканите с няколоко градуса за по-продължително време води до забавено „умиране“ на клетките. Този процес е труден за контролиране и не намира голямо приложение.

-Коагулация –  представлява бърза и необратима некроза на тъканите, която се получава при нагряване до 50-100 градуса за по-малко от секунда. В последствие некротичните тъкани отпадат.

-Вапоризация – при този процес, при достигане на температури по-високи от 100 градуса, за част от секундата тъканите се изпаряват (изчезват). Важно е да се наблегне на факта, че около зоната на вапоризация винаги има и малка зона на коагулация, която има хемостатичен ефект, което намалява кървенето при работа с вапоризиращи лазери.

Механичен ефект на лазерите:

Механичният ефект на лазерите намира най-голямо приложение при разбива на различни видове конкременти.

Когато голямото количество концентрирана, пулсираща (от порядъка на милисекунди) енергия е насочена срещу камъка, от повърхността му се отделя сноп от електрони, които създават, или плазмен, или парен балон, в зависимост от типа лазер, който нараства изключително бързо и действа като звуков или механичен удар, който раздробява конкремента. Конремента се разбива на финни фрагменти, приличащи понякога на прах, което в последствие позволява елиминацията им.

Комбинацията от всички тези характаристики много често е уникална за даден лазер и определя неговия ефект върху тъканите – резициране, коагулиране, вапоризиране и др. В зависимост от този ефект едни лазери са подходящи за разбиване на камъни, други за  лечение на аденом на простатат и т.н.

Автор на статията: Д-р Васил Василев

Какви са причините за хематурия?

Нормално в урината се откриват само до няколко червени кръвни клетки. Повишаването им в урината (хематурия) може да се дължи на засягане на всеки един от отделите на пикочно-отделителната система – бъбреци, уретери, пикочен мехур, простата и уретра.

Примерни състояния, които могат да предизвикт хематерия

Хематурията е монго чест симптом в урологията и много състояния и могат да предизвикат поява на кръв в урината. Някои от тях не са сериозни – като например, интензивното физическо натоварване, което може да доведе до хематурия, която обикновенно изчезва за 24 часа . Много хора имат хематурия, без никакви проблеми, свързани с бъбреците, като понякога конкретната причина не може да бъде намерена. Но тъй като хематурията, може да е в резултат на инфекция на пикочните пътища, камъни в бъбреците, тумор или друг сериозен проблем, тя винаги трябва да е повод за консултация с лекар.

Как се диагностицира хематурията?

За да откриете причината за хематурия и да насочи към определена диагноза или за да се изключат определени причини, лекарят може да назначи поредица от тестове и изследвания, като изследване на урината и кръв, образни изследвания на бъбреците или цистоскопия.

Обикновено изследването на урината, при което в нея се търсят различни клетки и химикали. В допълнение към намерените червени кръвни клетки, могат да установят, бели кръвни клетки, които са сигнал за инфекция на пикочните пътища (например цистит) или отливки, които са групи от клетки, отливки на тубублите на бъбреците, което е сигнал за бъбречно заболяване. Прекалено високо ниво на белтък в урината също сигнали бъбречно заболяване.

Кръвните тестове могат да разкрият бъбречно заболяване, ако кръвта съдържат високи нива на отпадъчни продукти (Креатинин, урея и др.), които би трябвало да бъдат пречистени от бъбреците.

Образните изследвания включват ултразвуково изследване (Ехография), компютърна томография (Скенер), или венозна урография. При образните изследвания може да се открие тумор в пикочния мехур или бъбреците, камъни в бъбреците или уретера, увеличение на простатата (ДПХ), или други състояния блокиращи нормалното оттичане на урината.

Цистоскопията може да се използва за оглед и правене на снимки на вътрешността на пикочния мехур, ако се подозира тумор.

Автор: Д-р Васил Василев

С него се най-често се диагностицират камъни, които са заседнали в и блокират уретера, аномалии на отделителната система като вродени малформации, тумори и др.

Венозната урография е показана най-често в следните случаи:
-чести бъбречни кризи
-кръв в урината
-чести уринни инфекции

При нея се инжектира контрастно вещество (на базада на йод), което се извлича от кръвта от бъбреците и се отделя в урината. По този начин, контраста изпълва уринните пътища, които се „оцветяват” и стават видими, откъдето и името на изследването „Цветна снимка”.
Венозната урография е един от малкото диагностични методи, които освен информация за структурата, дават информация и за функцията на бъбреците, в зависимост от времето за отделяне на контрастното вещество, което го прави особено ценно.

Изследването не е болезнено и разликата от обикновената рентгенова снимка е интравенозното инжектиране на контрастното вещество. След инжектирането му, се правят поредица от рентгенови снимки на 5-та, 10-та, 30-та и т.н. минути, на които се следи степента на отделяне на контраста от бъбрека. При по-късните снимки се изобразява много ясно както бъбречното легенче така и уретера, дори и пикочния мехур и дава възможност за откриване на конкременти, стеснения или анатомични аномалии на отделителната система.

Като всяки друга медицинска манипулация, изследването крие известни рискове от усложнения – алергична реакция към контраста, сърдечен стоп и др. За това то се извършва от специалист по образна диагностика (рентгенолог), в условия на готовност да се реагира адекватно в случай на усложнение.
Ако се спазват всички предпазни мерки и контра-индикации (в частност алергия към йод) усложненията са изключително редки. При пациенти с алергии към медикаменти, преди изследването се прави противоалегрична подготовка, след консултация със специалист алерголог.
Контрастните ващества могат да затруднят бъбречната фенкция, което трябва да се има в предвид преди изследването. При всички случаи, след венозната урография се препоръчва обилен прием на течности, за да се улесни елиминирането на контраста.

Както при всяко друго рентгеново изследване при жени, преди извършването му трябва да се изключи наличие на бременност.
Препоръчва се изследването да се прави „на гладно и жадно”, като преди началото му е желателно да се изпразни пикочния мехур.

Автор: Д-р Васи Василев

Цистоскопията е ендоскопски метод, който се използва за подпомагане на диагностицирането и проследяването на заболявания засягащи пикочния мехур: при диагностика и проследяване на туморите, за определяне източника на кървене (хематурия), камъни, чужди тела и др. Цистоскопията също се използва като метод за достъп до пикочния мехур при някои ендоскопски манипулации като фиксиране на стент „Double-J“, уретерален катетър и др. При Уретроцистоскопията се наблюдава отвътре уретрата, простатната жлеза и шийката на пикочния мехур.
Това изследване обикновено се извършва в условията на локална или кратка венозна анестезия.
Цистоскопа представлява тънка тръба, снабдена с оптична система за наблюдение и източник на светлина. През последните години, се разработиха и въведоха в практиката флексибилни (гъвкави) цистоскопи, с които значително се намалява травмиранто на уретрата и позволяват по-лесен оглед купола на пикочния мехур, което понякога трудно изпълнимо с класическите (ригидни) цистоскопи, особено при мъжете.

След цистоскопията е възможно, в продължение на няколко часа, пациентите да изпитват парене в “канала” и фалшиви позиви за уриниране, но като цяло изследването се понася много добре от пациентите.

Възможните усложнения от цистоскопията са:
-преходно наличие на кръв в урината при по грубо манипулиране
-инфекция

Автор: Д-р Васил Василев

В предния край на катетъра, който е в пикочния мехур има балонче, което се раздува и не позволява на катетъра да се измъкне.

Най-честите заболявания и състояни, при които налагат катетеризация са:

-Остра или хронична ретенция (задръжка) на урината

-Аденом на простатата (ДПХ)

-При обездвижени пациенти

-Предоперативно

Уретралния катетър обикновено се понася много добре от пациентите. Понякога е възможно появяване на малко кръв в урината. Катетъра може да предизвика вторично възпаление на стената на мехура и/или уретрата, което се изразява с чести позиви за уриниране, болки и понякога изтичане на урина от уретрата покрай катетъра.
Препоръчват се редовна локална хигиена и почистване (антисептика) на уретрата.
При нужда от продължителна катетеризация, катетъра се подменя периодично (обикновено през около 30 дни.), тъи като след определен срок, в следствие на поленалите по него уринни кристали и бактерии, той започва да се запушва. Сроковете за подмяна се определят от уролог.

Усложненията от катетеризацията са редки:
-уринна инфекция (особено при мъжете)
-запушване на катетръра от съсиреци при силно кървене от мехура
-измъкване на катетъра (случайно, от самия пациент или при спукване/спадане на балончето, което го задържа в мехура)
-при продължителна катетеризация – хронично възпаление на уретрата (особено при мъжете), особено на входното място на катетъра главичката на пениса.

За да се намали риска от усложнения се пропоръчва по-обилен прием на течности и редовни грижи за локална хигиена на входа на уретрата.

При възникване на някои от описаните по-горе усложнения, препоръчваме да се консултирате с уролог.

Автор: Д-р Васил Василев

В случай на непоносимост на стента и/или новопоявили се усложнения (болка, силно кървене, температура, болезнени позиви за уриниране и др.), Ви съветваме да се свържете с лекуващия Ви лекар.

Автор: Д-р Васил Василев