Уретероскопията (URS) е ендоскопски метод, въведен в урологичната практика през 1980г., който позволява директно наблюдение и достъп до цялото протежение на уретера и дори легенчето на бъбрека. Този метод стана възможен, благодарение на техническия успех в миниятюризирането на оптичните системи. За целта се използват специални уреди, наречени уретерореноскопи, които са снабдени със оптична система за наблюдение и източник на светлина. Уретерореноскопите могат да бъдат твърди (ригидни) и по-модерните – гъвкави (флексибилни).
Най-голямо приложение уретероскопията намира при лечението на уретерните камъни – екстракция или разбиване, най-често след неуспех на екстракорпоралната литотрипсия, особено в средната и дисталната част на уретера. Уретероскопията позволява директна дезинтеграция на камъка в уретерния просвет, под визуален контрол с помощта на ултразвук, лазер или друг източник на физична енергия. При нея, резултатите, отчетени като липса на остатъчни фрагменти, които са постигнати с една единствена манипулация, са над 98%, съответно при минимален риск от усложнения.
По-рядко, уретероскопията се използва за лечение на конкремети легенчето и бъбрека, което стана възможно с въвеждането на флексибилните уретероскопи. В изключителни случаи, може да се адаптира при лечението на тумори на уретера (главно доброкачествени).
Уретероскопите, освен с оптична и светлинна система, са снабдени с един или два работни канала, през който могат да минат различни работни инструменти – щипки, кошнички, различни видове сонди за литотрипсия и др.
С развитието на уретроскопи с по-малък калибър, полу-твърди или гъвкави, както и разработването на по-усъвършенстван и ефективен работен инструментариум (например лазер), уретероскопията се превърна в безопасен и ефикасен метод за лечение на камъни по цялото протежение на уретера. С натрупването на все по-голям опит в световен мащаб, както и в България, усложненията от уретероскопията значително намаляха (Според EAU):
-перфорация на уретера – 5 %
-образуване на стриктури на уретера – 2 %
Уретероскопската екстракция на конкременти от уретера е бърз метод с минимални усложнения [1], но подходящ само за камъни чийто размер е адекватен на просвета на уретера. За целта се използват различни инструменти – ендоскопски щипки, кошнички, бримки и др.
В случаите, когато размера на камъка е по-голям и директната му екстракцията може да травмира уретера, на помощ идват ендоскопските методи за литотрипсия.
Разработени са различни методите за интракорпорална ендоскопска литотрипсия, които използват различини видове енергия:
-ултразвукова литотрипсия – фрагментацията на камъка се постига чрез ултразвук с честота 23000-27000 Hz.
-електрохидравлична литотрипсия – позволява дезинтегрирането на по-твърдите камъни, но крие по-висок риск от перфорация на стената на уретера.
-балистична литотрипсия – разбиването на камъка се постига с удари на един вид миниятюризирано “чукче”, което раздробява комъка.
-пневматична литотрипсия – за разбиване на камъка се използват удари от сгъстен въздух.
-лазерна литотрипсия – това е най-модерния и най-ефективен метод, при който за дезинтегриране на конкрементите се използва енергията на лазери с различна дължина на вълната. Този метод обикновено е по-малко травматичен в сравнение с другите методи[2].
През годините, уретероскопията беше стандартизирана като процедура[3]. Тя се извършва се под регионална (спинална) или обща анестезия, в операционна зала, често под рентгенов контрол. Като всеки друг метода и тя има своите показания, противопоказания, ограничения, предимства и недостатъци. Окончателното решение за използването на този метод трябва да бъде индивидуално и съобразено със състоянието на всеки отделен пациент, като се вземат в предвид фактори като, големината и локализацията на камъка в уретера, извършени предишни интервенции, съпътстващите заболявания, както и факторите като опита на уролога, апаратурата и инструментариума, с които той разполага.
Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.
Автор на статията: Д-р Васил Василев,
Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София
E-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Публикувано: 24-03-2010 | Последна промяна: 11-04-2010
Здравейте,баща ми е на 58 г. диабетик е от доста години,напоследък е и с високо кръвно,остановиха,че е с уголемена простата и няколко камъка с големина на гълабово яице в пикочния мехур,казаха ни,че единствения вариант за лечение е отворена операция,но това е доста сложно предвид неговите заболявания.Надявахме се ,че може да да се оправят нещата с лазер.Какво ще ни посъветвате вие?Има ли някаква надежда?Благодаря предварително
Здравейте Георгиева,
За да се образуват камъни с подобни размери в пикочния мехур със сигурност има някаква обструкция (най-вероятно уголемената простата), която пречи на нормалното оттичане на урината от него. Само разбиването на камъните няма да реши проблема му, тъй като причината за образуването им си остава и ако не се премахне обструкцията (стеснението) е много вероятно скоро след това, камъните да се образуват наново.
Без да давам категорично становище и въпреки „пристрастията“ ми към ендоскопската („безкръвна“) урология мисля, че колегите са ви посъветвали правилно – отворена операция, при която едновременно се отстраняват и камъните и увеличената простатата.
Понякого, едноактово е възможно трансуретрално разбиване на малък конкремент, след което отстраняване на простата, но не и при камъни с такива размери.
Не мисля, че диабета и високото кръвно трябва да ви притесняват толкова много – те не са абсолютни противопоказания за оперативно лечение – все пак в България, голяма част от пациентите оперирани по повод на хиперплазия на простатата страдат от диабет, а почти всички имат високо кръвно.
Ако имате допълнителни въпроси с удоволствие ще ви отговоря.
Успех!